Булимия нервоза е сериозно животозастрашаващо психично разстройство, при което се наблюдават епизоди на неконтролирано хранене с поглъщане на големи количества храна, последвано от компенсаторно поведение за елиминиране на приетата храна чрез повръщане, слабителни средства, усилени физически упражнения и опити за въздържание от храна (гладуване).
По време на епизодите пациентите имат усещане за загуба на контрол върху приема на храна. Преяждането води до усещане за вина, последвано от самопредизвикано повръщане, използване на лаксативи, диуретици, свръхмерна физическа активност и гладуване.
Разстройството обикновено се появява в юношеска или в млада възраст.
В 9 от 10 случая засегнатите са жени.
Причините за появата на булимия остават неизяснени. Обсъжда се влиянието на генетични, психологически, социо—културални фактори. Обикновено булимията започва под формата на неудовлетвореност от собствено тяло. Често девойките стартират с диети, които стават прекомерни и преминават в булимична практика.
Симптоми
Симптомите на булимия са:
Разстройството може да остане неразпознато за дълго време от родителите, тъй като теглото на засегнатите обикновено е нормално и пациентите до голяма степен укриват симптомите си.
Възможни признаци и симптоми, насочващи към булимия:
Оставена нелекувана, булимията може да доведе до множество различни телесни
последици като нарушен сърдечен ритъм, кървене от хранопровода и стомаха,
бъбречни, белодробни усложнения и други.
Булимията често се асоциира с други психични разстройства – афективно разстройство,
обсесивно-компулсивно разстройство, депресивно разстройство, генерализирана
тревожност и други.
Лечение на булимията
Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-ефективно е то. Ранното разкриване
на разстройството и предприемането на интервенции могат да намалят тежестта на
симптомите, да подобрят нормалния растеж и развитието на юношите.
Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия с медикаментозно лечение.
Особено важна роля в терапевтичния процес имат родителите.
Състоянието на някои пациенти изисква хоспитализация, а други могат да се лекуват в извънболнични условия като се консултират и проследяват от детски психиатър. Възстановяването изисква време и търпение.