Депресия при деца и юноши

Депресивното разстройство не е просто моментно лошо настроение, а хронично и сериозно заболяване, което изисква продължително лечение. Депресията засяга всички възрасти. Децата и юношите също страдат от депресия. Депресивното разстройство е лечимо заболяване.

Депресията се определя като разстройство, когато потиснатото настроение е с продължителност над 2 седмици и повлиява функционирането на децата и младежите.

Счита се, че около 1-2% от децата в предпубертетна възраст и около 3-8% от юношите в общата популация страдат от депресия. Депресивните състояния в юношеска възраст се срещат по-често при момичетата. Рискът за развитие на депресия е повишен при деца изложени на стрес, при преживяна загуба и психотравма, при разпад на семейството, при продължителни соматични заболявания, при обучителни и тревожни разстройства, при хиперкинетично разстройство и др.

Депресията показва тенденция за струпване в някои семейства и фамилии. Това в по-голяма степен важи за депресията с начало в юношеска възраст.

Поведението на депресивните деца и юноши може да се различава от това при възрастните с депресия. Изявата на депресивни симптоми е възрастовоспецифична. Чести характеристики в детско-юношеска възраст са телесните оплаквания, раздразнителността, неспособността за изпитване на удоволствие.

Родителите следва  да потърсят помощ, ако открият някои от следните симптоми в своите деца:

• Устойчиви периоди на тъга, мъка, плачливост
• Намалено желание за участие в любими дейности; неспособност да изпитват радост от предишни любими занимания
• Безнадеждност
• Продължително усещане за скука
• Снижена енергия, умора и отпадналост
• Социална изолация; нежелание да се среща с предишните си приятели
• Ниска себеоценка и виновностови мисли
• Прекомерна сензитивност към отхвърляне или провал
• Повишена раздразнителност, гняв, враждебност
• Трудности във взаимоотношенията с околните
• Чести телесни оплаквания като главоболие и стомашни болки
• Чести отсъствия от училище, влошено справяне в училище
• Лоша концентрация, нарушено внимание
• Значими промени в хранителните навици и в съня-снижен/повишен апетит, трудности при заспиване, чести пробуждания, ранно събуждане
• Мисли или изказвания за самоубийство или себенараняващо поведение, чести мисли за смъртта

Протичането на депресивните разстройства най-често е епизодично. Продължителността на отделните епизоди е от 3 до 6 месеца.

Ранното диагностициране и лечение са от ключово значение при децата с депресия. Оставено без лечение, депресивното разстройство е с тенденция за хронифициране и повторяемост на епизодите.

Основни задачи на детският психиатър са да прецени къде ще се проведе лечението (амбулаторно или болнично) и какъв е рискът от самоубийство.

Депресивното разстройство е истинско заболяване, изискващо професионална помощ. Лечението включва психотерапия (например когнитивно- поведенческа, интерперсонална психотерапия) и използване на антидепресанти. Започването на лечение с антидепресанти налага внимателно и регулярно проследяване на състоянието. Счита се, че ефективността на комбинирането на антидепресанти с когнитивно-поведенческа психотерапия е по-висока в сравнение със самостоятелното прилагане на двата терапевтични подхода.