Шизофрения при деца и юноши

Шизофренията е тежко психично разстройство, което се характеризира с нарушения в мисленето, емоциите и поведението, и повлиява ежедневното функциониране. Хората, страдащи от шизофрения имат затруднения при преценка на реалността.

Шизофренията е със социална значимост, тъй като често води до инвалидизация и засяга около 1% от населението. Най-често разстройството започва в юношеска и млада възраст – между 16 и 35 години.
В детска възраст и в ранните фази шизофренията е трудна за разпознаване.

Причините за шизофренията остават недостатъчно изяснени. Съвременните изследвания показват влияние на комбинация от фактори – мозъчни промени, биохимични нарушения, генетични и средови фактори. Генетичните фактори са свързани с влиянието на множество гени. Счита се, че се унаследява предразположеността към заболяването. Фамилната обремененост съвсем не е задължителна за появата на шизофрения.

Началото на заболяването може да е бавно, неусетно или остро, внезапно.

Симптомите на шизофрения се делят на „позитивни“ и „негативни“.

Позитивните (плюс) симптоми включват: халюцинации, налудности, странно поведение. Те са по-изразени в случаите с остро начало на психотичния пристъп. Мисленето става неподредено, правят се неправилни интерпретации и погрешни умозаключения за околния свят.

Към негативните (минус) симптоми се причисляват: обедняването на мимичната изразност и речта, нарушеното внимание, снижението на волевата активност, социалната изолация, охладняването към околния свят, загубата на чувството за привързаност, безразличието.

Симптомите и поведението на децата и юношите с шизофрения може да се отличават от тези при възрастните с това разстройство.
За децата и юношите с шизофрения са характерни следните симптоми и поведения:

  • чуват гласове, които не са реални, виждат неща, които не са действителни
  • имат странно и ексцентрично поведение и реч
  • споделят необичайни и странни мисли и идеи
  • имат преживявания, че собствените им мисли са достъпни за околните
  • разкриват преживявания за влагане на чужди мисли или отнемане на мисли
  • имат объркано мислене
  • емоциите, които проявяват са несъответни на ситуацията
  • прекомерно раздразнителни са
  • твърдят и напълно вярват, че околните говорят за тях
  • показват изразена и тежка тревожност и уплаха
  • имат трудности да контактуват с връстниците си
  • наблюдава се оттегленост и задълбочаваща се изолация
  • личната хигиена се влошава
  • имат преживяване за загуба на контрол върху мисленето, емоциите, движенията
  • смесват мечти с реалност, телевизия с действителност

Децата и юношите с подобни симптоми трябва да бъдат задълбочено изследвани. В много от неразпознатите или при нелекувани случаи поведението може да стане рисково и опасно както за самите тях, така и за околните.
Родителите трябва да потърсят консултация с детски психиатър.
Важно е да се постави точна диагноза и да се прецени къде ще се окажат психиатричните грижи –  в стационар, в дневен стационар или в извънболнични условия. Първоначалната цел на терапевтичния план е да се осигури физическа безопасност на детето или юношата, сътрудничество с родителите, повлияване на психотичните симптоми. Ранната диагноза и ранната лекарствена терапия при шизофренните разстройства са много важни. Колкото повече лечението се забави, толкова по-трудно е да се спре развитието на болестта.
Шизофренията е заболяване, което може да бъде държано под контрол с лекарства, но не може да бъде напълно излекувано.
Медикаментите са от първостепенна важност за повлияване на шизофренното разстройство. Лекарствата, които се използват са от групата на антипсихотиците/невролептиците и показват много добра ефективност върху симптомите на болестта. Лечението трябва да е продължително и системно контролирано. Препоръчително е да се ръководи от един и същ лекар.

Основни етапа в провеждането на лечение:

  1. Овладяване на острата (позитивната) симптоматика. Периодът продължава до връщането на пациента към предболестното равнище на функциониране или до стихване на болестната симптоматиката. Основно значение през този период има медикаментозната терапия.
  2. Поддържаща терапия се провежда след овладяване на острите симптоми. Целта е да се предотврати появата на нови пристъпи. Поддържащото лечение обикновено е продължително. Най-често се използват по-ниски дозировки на медикаментите. Подходящо е включването на социални рехабилитационни интервенции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *