Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Кога едно събитие може да причини ПТСР?

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) се появява при деца, които са преживяли травма или са били свидетели на събитие с реална или възможна смърт, тежка телесна увреда или заплаха за сериозно нараняване. Това разстройство възниква като закъснял отговор на травматично събитие или ситуация. Примери за това са смърт на близък, нападение, домашно насилие, изнасилване, отвличане, изгаряне, автомобилна  или самолетна катастрофа, природно бедствие като наводнение, ураган, пожар.

След травмата децата могат да покажат признаци на тревожност, страх, безпомощност, гняв, тъга, ужас и объркано поведение.

Кои са симптомите и белезите на ПТСР?

Посттравматичното стресово разстройство е състояние на повторно преживяване на минала травма. В мислите отново и отново изплуват сцени от преживения ужас, детето се чувства вцепенено и апатично, отчуждено от околния свят. Децата с ПТСР избягват ситуации или места, които им напомнят за травмата.

Посттравматичното стресово разстройство се състои от следните главни елементи:

Повторно преживяване на травмата

  • Чести спомени за събитието, пресъздаване на травмата отново и отново в игрите на детето
  • Повтарящи се плашещи сънища за травматичното събитие
  • Поведение или усещане сякаш травматичното събитие се повтаря
  • Поява на телесни оплаквания като главоболие или стомашна болка при спомен за събитието

Емоционална вцепененост

  • избягване на дейности, които детето преди е обичало да извършва
  • чувство на безперспективност относно бъдещето
  • проблеми с паметта и затруднена концентрация
  • трудно поддържане на близки взаимоотношения с околните

Симптоми на възбуда

  • Трудно заспиване и нарушение на съня
  • Възбуда или гневни избухвания
  • Свръхреактивност към случващото се, внезапни и силни реакции

Стремеж за избягване на стимули, свързани с травмата

  • Усилия да се избегнат мислите, чувствата или разговорите, свързани с травмата.
  • Усилия да се избегнат местата или хората, които провокират припомняне на травмата
  • Неспособност да си спомнят важни аспекти от травмата

Децата трудно говорят за травмиращото събитие, обичайно реагират с дезорганизирано поведение и свръхмерна тревожност, ограничават игровата активност, показват регрес по отношение на придобити навици, изказват страхове, проявяват агресия към околните.

Юношите с ПТСР в сравнение с децата и възрастните много по-често показват импулсивно и агресивно поведение.

Нарушенията причиняват значимо страдание и повлияват негативно важни области от функционирането на децата.

Кои са рисковите фактори за ПТСР?

Деца, преживяли една и съща травма, реагират по различен начин. Много от тях не проявяват признаци на ПТСР. Вероятността за ПТСР нараства с увеличаване тежестта на преживяната травма. Например децата, жертви на сексуално насилие или свидетелите на насилствена смърт на родител, са много по-застрашени от ПТСР.

Част от останалите рисковите фактори включват:

  • Женски пол
  • Преживени предишни травми
  • Времетраене на травматичното събитие
  • Предшестващи или съпътстващи психични заболявания
  • Психопатология при родителите
  • Ниска социална подкрепа

ПТСР може да започне часове или месеци след стреса. Продължителността е над един месец. Разстройството е хронично и може да продължи с години.

Как да се справим при ПТСР?

Най-добрият подход е превенцията на травматичните събития. Ако все пак е налице преживяна тежка травма, ранните интервенции са от особена важност. Важно е детето да бъде преместено на безопасно и сигурно място.

Детският психиатър може да бъде полезен при диагностиката и лечението на деца с ПТСР.

От голямо значение е оказваната подкрепа от родители, училище, връстници. Психотерапията  (индивидуална, групова, семейна) дава възможност на детето да говори, рисува, играе или пише за събитието. Техниките за модификация на поведението и когнитивната терапия могат да са полезни за намаляване на страха и тревожността.  Психотерапията може да включва усвояване на техники за релаксация на тялото, да включва работа с фалшивите детски вярвания, че ”светът е несигурно и много опасно място”.

В лечението могат да бъдат използвани различни медикаменти, като например антидепресанти, анксиолитици, антипсихотици. С тези средства се контролират депресивните и тревожните симптоми, натрапливите мисли за преживения ужас, нощните кошмари и нарушенията в съня.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *