Разстройство с тревога от раздяла в детството

Кога тревожността от раздяла при децата е нормална и кога е болестна?

В ранното детство раздялата с родител често води до тревожност у детето, проявяваща се с плач, гневни избухвания или потиснатост. При най-малките деца това поведение се приема като част от нормалното им развитие.

Нормалната сепарационна тревожност (тревожността при раздяла) се появява преди 1 годишна възраст и продължава до 3-4 години. При отделните деца се наблюдават значителни разлики в интензивността и продължителността на тревожността. Дори и при по-големите деца, лекото безпокойство при раздяла с родител, се приема за нормално преживяване.

При някои деца сепарационната тревожност не отминава с времето, а интензивността вместо да намалява се засилва.

Сепарационно тревожно разстройство може да се предполага в случаите, когато:

  • тревожността при раздяла е свръхмерна
  • повлиява негативно/пречи на нормалните ежедневни дейности на детето като училище, приятелства, участие в различни дейности
  • продължава дълго (седмици или дори месеци).

Кои са симптомите на сепарационно тревожно разстройство?

Сепарационното тревожно разстройство е сериозно емоционално разстройство.

Главната разлика между нормалната и патологичната сепарационна реакция е интензивността на страховете от раздяла, степента на причиненото страдание и засягането на ежедневието на детето.

При това разстройство децата имат засилена тревожност при раздяла със значимата фигура на привързаност, която се проявява със:

  • Страх, че родителят може да излезе и да не се върне.
  • Нежелание да отидат на училище поради страх от раздяла с близките си.
  • Нежелание или отказ да остават сами вкъщи
  • Страх, че нещо лошо ще се случи с техните близки. Безпокойство, че по време на тяхното отсъствие, родителите ще бъдат сполетени от нещастие – ще се разболеят, ще претърпят катастрофа, ще бъдат наранени.
  • Безпокойство, че непредвидено събитие ще доведе до постоянната раздяла с обекта на тяхната привързаност. Например да бъдат отвлечени, убити или да се изгубят.
  • Повтарящи се кошмари, свързани с раздяла.

Децата със сепарационно тревожно разстройство имат повтарящи се телесни оплаквания, появяващи се преди или по време на раздяла като:

  • болки в стомаха
  • гадене
  • сърцебиене
  • повръщане
  • главоболие
  • мускулни болки
  • общо неразположение

Те често:

  • отказват да ходят на училище.
  • отказват да си легнат и не желаят да заспят без да бъдат в близост до родителя си.
  • следват навсякъде майка си. Хващат родителя за ръката или крака при всеки негов опит за отдалечаване.

Това тревожно разстройство е с начало преди 18 годишна възраст с пик към 7-10 г. възраст. Продължителността на проявите е най-малко 4 седмици. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите. Честотата при момчетата и момичетата е сходна с лек превес при момичетата.

Кои са рисковите фактори за сепарационно тревожно разстройство?

Фактът, че сепарационната тревожност е по-честа в някои семейства, води до предположението, че съществува генетична предразположеност към разстройството.

Разстройството нерядко започва след значимо травматично преживяване в живота на детето-болничен престой, загуба на домашен любимец, промяна на обкръжението и средата на живот.

Децата, чиито родители са свръхобгрижващи са по-предразположени към сепарационно разстройство. Стилът на родителстване е от съществено значение. Детето може да пресъздава модела на избягващо поведение заучен от родителя. Прекомерно суровото дисциплиниране и заплахите за изоставяне на детето могат да доведат до засилване на тревожността у него.

Понякога сепарационната тревожност при детето е своеобразен израз на високата тревожност от раздяла при майката. Има случаи, когато родителите и детето взаимно подхранват тревожността си.

Каква е прогнозата?

Сепарационното тревожно разстройство показва променлив ход (с периоди на влошавания и подобрения). Около 30-40% от засегнатите продължават да имат определени тревожни или депресивни симптоми по време на зрелостта си. Често децата със сепарационно тревожно разстройство имат и друго тревожно разстройство.

Прогнозата като цяло е добра при ранна идентификация на разстройството и при ранни терапевтични интервенции, включващи семейството и детето.

Как се диагностицира сепарационно тревожно разстройство?

Диагностицирането на психичните разстройства при деца, юноши и възрастни е базирано на наличие на определен брой признаци и симптоми. Детският психиатър извършва оценка на състоянието като провежда диагностично интервю, събира подробна медицинска информация, наблюдава поведението на детето и прави физикален преглед. Детският психиатър може да назначи изследвания с цел изключване на други телесни заболявания.

Какво е лечението на сепарационно тревожно разстройство?

Най-леките случаи не се нуждаят от медикаментозно лечение. По-тежките, при които има и училищен отказ, налагат такова. Целта на лечението е да се намали тревожността при детето, да се засили чувството на сигурност при детето и обгрижващите го, да се запознае семейството с естеството на разстройството.

Терапевтичните възможности включват:

  • Психотерапия: Психотерапията е основен подход. Целта е да се подпомогне детето да понася раздялата с основните фигури на привързаност без прояви на страдание и без това да води до нарушаване на извършваните от него дейности.
    • Когнитивно-поведенческата терапия има за цел да промени някои погрешни мисли у детето, така че поведението му да стане по-адаптивно.
    • Семейната терапия може да помогне за справяне с епизодите на силна тревожност у детето.
  • Медикаменти: Антидепресантите или анксиолитични лекарства могат да се използват в по-сериозните случаи на сепарационно тревожно разстройство.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *