Съвети към родители на дете със сепарационно тревожно разстройство

Сепарационното тревожно разстройство е с начало, типично за детството  и е едно от най-често срещаните психични разстройства. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите.
Децата с това тревожно разстройство са застрашени от неблагоприятни последствия като:

  • Социална изолация
  • Училищно отпадане или по-ниски училищни постижения
  • Ниска себеоценка
  • Недостатъчна самостоятелност
  • Недобри умения за създаване и поддържане на контакти с връстници
  • Семейни  конфликти
  • Развитие на симптоми на депресия

Ето как родителите могат да помогнат на детето при справянето със сепарационната тревожност.

Потърсете специализирана помощ

Научете повече за сепарационното тревожно разстройство. Знанието е сила.

Изслушвайте внимателно детето и се отнасяйте с уважение към неговите емоции. Проявете емпатия, но му напомнете, че вече многократно се е разделяло с вас и всички са оцелели. Прекалено дългите дискусии върху проблема не помагат. Фокусът трябва да бъде върху това, че вие се опитвате да му помогнете да се освободи от тревожността и страха.

Създайте и следвайте рутинен дневен режим. Не подценявайте важността на предсказуемостта на събитията при децата със сепарационно тревожно разстройство. Ако се наложи да направите промяна в дневното разписание, предварително информирайте детето за нея.

Поставете граници. Важно е детето да знае, че в дома ви има правила, които трябва да се спазват.

Предлагайте на детето да прави избор. Когато се даде възможност на детето да контролира определена дейност съвместно с възрастен, то ще се чувства по-сигурно и спокойно.

Запазете спокойствие при раздяла. Когато детето вижда, че вие сте спокойни, то по-лесно ще се успокои. Често родителите правят грешката прекомерно да удължават раздялата. Създайте собствен кратък ритуал на раздяла и продължете. Ритуалът може да включва прегръдка и кратка фраза за довиждане. Дори да чуете, че детето плаче, не се бавете, защото това ще влоши ситуацията.

Позволете му да носи нещо, което ще му напомня за вас и за домашния уют-малка играчка, снимка или бележка, написана от вас.

Взимайте детето в точно уговореното време.

Справете се със собствената си тревожност от раздяла. Децата на тревожните родители са предразположени към сепарационна тревожност.

Подкрепете детето си да участва в различни дейности. Окуражете го да участва в различни социални дейности. Намерете подходящ спорт за детето си.

Намалете броя на даваните от вас уверения. Децата със сепарационна тревожност често търсят уверения от родителите си, че всичко ще е наред. Те многократно може да питат: “Мамо, сигурна ли си, че няма да се разболея, ако отида на училище?” или ”Ти добре ли ще си?”. Тези въпроси изтощават и дразнят родителите. Непрекъснатите уверения не помагат за преодоляване на тревожността в дългосрочен план. Когато ви помоли за поредното уверение, кажете, че това е гласът на тревожността и се договорете да иска уверения само по веднъж.

Подгответе се за трудности при раздяла в бъдеще. Ако детето е отсъствало от училище, направете всичко възможно да се върне по-скоро в часовете. Направете план за постепенното му връщане. Планът може да включва взимане преди приключване на часовете (или присъствието ви в двора на училището) за ден-два. По-късно, когато остава по цял ден, може да си определите час за телефонен разговор. Изправянето срещу страховете е най-важната стъпка при оказване на помощ при дете със сепарационно тревожно разстройство. Стъпките трябва да се изпълняват постепенно като сложността се увеличава.

Награждавайте усилията, които детето ви полага. Дори и малките стъпки в правилната посока заслужват поощрение.

Научете детето си да се справя с тревожността от раздяла. Използвайте някои техники за релаксация като дихателни упражнения и мускулна релаксация.