Напикаване в детска възраст

Неволевото изпускане на урина през деня и/или през нощта, което е абнормно по отношение на умствената възраст на детето (при изключване на възможна органична причина за състоянието) се дефинира като неорганична енуреза. Енурезата не се диагностицира под 5 годишна възраст.
Различаваме нощна, дневна и комбинирана енуреза.

Първична и вторична енуреза

За първична енуреза говорим тогава, когато детето никога не е постигало траен контрол над пикочния мехур.

Енурезата може да възникне след период на изработен сфинктерен контрол върху уринирането. В тези случаи се касае за вторична енуреза. Напикаването трябва да е с продължителност над 3 месеца, за да се дефинира като разстройство.

Разпространеност

Енурезата е често срещано разстройство. 10% от 7-годишните деца се напикават през нощта, а 2-3% – през деня. С възрастта разстройството значително намалява като през пубертета около 2 до 5% от юношите са с енуреза, а в зряла възраст с енуреза е 1% от населението (vonGontard and  Neveus, 2006). Първичната енуреза е по-честа от вторичната.

Нощното напикаване е по-често от дневното. Момчетата са по-често засегнати от нощна енуреза.

Дневното напикаване е 1,5 пъти по-често сред момичетата (Bower et al, 1996; Hellström et al, 1990); 2%-3% от 7 годишните и под 1% от юношите се напикават през деня (Hellström et al, 1990; Largo et al, 1978).

Влияние и значимост

Енурезата причинява стрес както на децата, така и на техните родители. Тези деца често избягват екскурзии, преспиване у приятел или участие в организиран лагер поради риск от „излагане“. Преодоляването на проблема с напикаването подобрява усещането на децата за себезначимост и самоувереност.

Около 20 до 40% от всички деца с енуреза имат съпътстващо психично разстройство като например хиперкинетично разстройство, разстройство с предизвикателство и противопоставяне, депресия и други.

Причинни и рискови фактори, свързани с нощната енуреза

Енурезата е разстройство на съзряването на централната нервна система, което в значима степен е генетично обусловено (von Gontard et al, 2001; 2011a); 70% дo 80% от всички деца с енуреза имат родственици със същия проблем (Bakwin, 1973). Ако единият родител е с данни за енуреза, то рискът детето да има този проблем е 40%. При двама родители с енуреза, рискът се повишава до 70 % (Bakwin 1973).

Честа причина за нощното напикаване е незрялост на онази част от мозъка, която отговаря за сигнализирането при пълен пикочен мехур. Често засегнати от енуреза са деца, които през нощта имат дълбок и непробуден сън. Те не успяват да се събудят от сигнала за пълен пикочен мехур, при което настъпва неволево изпускане в резултат на препълването и преразтягането на стената му.

Някои деца с енуреза през нощта отделят по-голямо количество урина в сравнение с контроли. Възможна причина за това е нарушеният денонощен ритъм на производство на антидиуретичен хормон (АДХ), който предизвиква намаляване на производството на урина от бъбреците. Ритъмът на синтез на АДХ е с денонощни колебания. Стабилизирането на ритъма при различните деца отнема различно време.

Децата с вторична енуреза са с по-висока честота на емоционални и поведенчески разстройства, както и стресови житейски събития, предшестващи енурезата (Järvelin et al, 1990; Feehan et al, 1990). Вторичната енуреза най-често възниква във възрастта 5-6 години, а раздялата и разводът на родителите са сред най-честите житейски събития (Järvelin et al, 1990). Енурезата е по-честа при социални неблагополучия.

Как се поставя диагнозата?

Събира се детайлна информация за физическото и психичното развитие на детето. Търси се фамилна обремененост за енуреза, оценява се приемът на течности през деня.

Назначават се лабораторни изследвания (изследване на урина, рутинни кръвни показатели, креатинин, урея, кръвна захар) и допълнителни консултации за изключване на инфекции на пикочни пътища, аномалии в отделителната система или друга органична причина за енурезата (диабет, безвкусен диабет, спина бифида, епилепсия и др.).

Определя се честотата на уринирине, съотношението между количеството на отделената урина през деня и през нощта (за целта родителите биват съветвани да измерват и записват количеството отделена урина в продължение на 48 часа). Обикновено нощната диуреза не надвишава 25-30% от общата.

Стратегии за справяне и лечение на нощната енуреза

Съвременния подход на нощната енуреза включва различни психотерапевтични и медикаментозни интервенции. За успешното справяне с проблема са необходими усилията на детето и неговото семейство, както и квалифицирана помощ.

Препоръчва се:

  • Детето да води календар на мокрите и сухите нощи.
  • Нормалният прием на течности да бъде в съотношение 40% сутрин, 40% в следобедните часове, 20% вечер.
  • Ограничение на течностите вечер, както и задължително подканяне за уриниране преди лягане.

Използването на алармени устройства е с висока ефективност. В над 70% от случаите прилагането на този метод дава отличен резултат. Тези уреди сигнализират и събуждат детето при поява на първа капка урина. Апаратът има за цел да приучи мозъка да разпознава пълния пикочен мехур, така че да се избегне неволевото изпускане на урина.

Сред медикаментите най-често се използват две групи лекарствени средства – десмопресин (синтетичен аналог на антидиуретичния хормон) и трициклични антидепресанти.

Десмопресинът има бърз и добър терапевтичен ефект в 70 % от случаите (Neveus et al, 2010). Продължителността на терапията е до 12 седмици.  Страничните ефекти са редки и леки.

Трицикличните антидепресанти като имипрамин имат доказан антиенуретичен ефект. Поради риск от някои странични ефекти се препоръчва извършване на кръвни и ЕКГ – изследвания преди лечението. Прилагат се ниски дози вечер (10 мг). Поради по-изразените нежелани ефекти трицикличните антидепресанти остават средство на трети избор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *