Съвети към родители на дете със сепарационно тревожно разстройство

Сепарационното тревожно разстройство е с начало, типично за детството  и е едно от най-често срещаните психични разстройства. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите.
Децата с това тревожно разстройство са застрашени от неблагоприятни последствия като:

  • Социална изолация
  • Училищно отпадане или по-ниски училищни постижения
  • Ниска себеоценка
  • Недостатъчна самостоятелност
  • Недобри умения за създаване и поддържане на контакти с връстници
  • Семейни  конфликти
  • Развитие на симптоми на депресия

Ето как родителите могат да помогнат на детето при справянето със сепарационната тревожност.

Потърсете специализирана помощ

Научете повече за сепарационното тревожно разстройство. Знанието е сила.

Изслушвайте внимателно детето и се отнасяйте с уважение към неговите емоции. Проявете емпатия, но му напомнете, че вече многократно се е разделяло с вас и всички са оцелели. Прекалено дългите дискусии върху проблема не помагат. Фокусът трябва да бъде върху това, че вие се опитвате да му помогнете да се освободи от тревожността и страха.

Създайте и следвайте рутинен дневен режим. Не подценявайте важността на предсказуемостта на събитията при децата със сепарационно тревожно разстройство. Ако се наложи да направите промяна в дневното разписание, предварително информирайте детето за нея.

Поставете граници. Важно е детето да знае, че в дома ви има правила, които трябва да се спазват.

Предлагайте на детето да прави избор. Когато се даде възможност на детето да контролира определена дейност съвместно с възрастен, то ще се чувства по-сигурно и спокойно.

Запазете спокойствие при раздяла. Когато детето вижда, че вие сте спокойни, то по-лесно ще се успокои. Често родителите правят грешката прекомерно да удължават раздялата. Създайте собствен кратък ритуал на раздяла и продължете. Ритуалът може да включва прегръдка и кратка фраза за довиждане. Дори да чуете, че детето плаче, не се бавете, защото това ще влоши ситуацията.

Позволете му да носи нещо, което ще му напомня за вас и за домашния уют-малка играчка, снимка или бележка, написана от вас.

Взимайте детето в точно уговореното време.

Справете се със собствената си тревожност от раздяла. Децата на тревожните родители са предразположени към сепарационна тревожност.

Подкрепете детето си да участва в различни дейности. Окуражете го да участва в различни социални дейности. Намерете подходящ спорт за детето си.

Намалете броя на даваните от вас уверения. Децата със сепарационна тревожност често търсят уверения от родителите си, че всичко ще е наред. Те многократно може да питат: “Мамо, сигурна ли си, че няма да се разболея, ако отида на училище?” или ”Ти добре ли ще си?”. Тези въпроси изтощават и дразнят родителите. Непрекъснатите уверения не помагат за преодоляване на тревожността в дългосрочен план. Когато ви помоли за поредното уверение, кажете, че това е гласът на тревожността и се договорете да иска уверения само по веднъж.

Подгответе се за трудности при раздяла в бъдеще. Ако детето е отсъствало от училище, направете всичко възможно да се върне по-скоро в часовете. Направете план за постепенното му връщане. Планът може да включва взимане преди приключване на часовете (или присъствието ви в двора на училището) за ден-два. По-късно, когато остава по цял ден, може да си определите час за телефонен разговор. Изправянето срещу страховете е най-важната стъпка при оказване на помощ при дете със сепарационно тревожно разстройство. Стъпките трябва да се изпълняват постепенно като сложността се увеличава.

Награждавайте усилията, които детето ви полага. Дори и малките стъпки в правилната посока заслужват поощрение.

Научете детето си да се справя с тревожността от раздяла. Използвайте някои техники за релаксация като дихателни упражнения и мускулна релаксация.

 

Съвети към родители на деца с фобии

Научете повече за тревожността и обяснете на детето си за нея

Обикновено децата изпитват облекчение, когато научат, че не са сами в проблемите, които преживяват и че има начин да им се помогне.

Нека детето ви разбере, че:

  • Тревожността е нормална и адаптивна реакция, тъй като ни помага да се подготвим за възможните опасности.
  • Тревожността става проблемна, когато тялото ни реагира, така сякаш съществува опасност, без в действителност да има такава.

Обяснете на детето си какво представляват фобиите

Използвайте език, съответстващ на развитийното ниво на детето. Например:

  • Всички ние имаме страхове и това е нормално.
  • Фобията е много силна страхова реакция към определени неща, които в действителност не са застрашаващи.
  • Фобиите пречат на децата и възрастните да вършват важните за тях дейности.

Научете детето си на техники за релаксация (отпускане).

Тези умения ще помогнат на детето да се почувства по-добре в случай на страх и тревога.

Подходящите за целта е да се използват:

  • Дихателни техники. При тревога несъзнателно започваме да дишаме по-бързо, по-повърхностно и неравномерно, което води до замайване, главоболие и засилване на тревожността. Спокойното дишане е с участието на корема и включва бавно поемане на въздух през носа и издишване през устата. Упражняването на дълбокото коремно дишане е добре да продължи 5-10 минути.
  • Техники за мускулна релаксация. Това е друга успешна стратегия, която може да се използва за успокоение и овладяване на телесните симптоми, породени от тревожността(сърцебиене, треперене, замайване, изпотяване). Накарайте детето да легне и да се съсредоточи върху инструкциите, които му давате. Нека най-напред напрегне мускулите на краката за няколко секунди (5-7 секунди), а след това да ги отпусне (за около 30 сек.). Продължете с мускулите на таза, гърба, раменете, врата, ръцете, главата, давайте инструкции за напрягане и  последващо отпускане.

Насърчавайте детето си да се изправи срещу своите страхове

Нищо не помага по-добре за преодоляването на страха от изправянето срещу него. Това представлява най-важната стъпка в помощта за преодоляване на фобиите. Битката със страха е добре да се раздели на малки стъпки с постепенно нарастване на трудността. Ако например детето се страхува от паяк, първоначално работата може да започне с показване на картинки или снимки с паяк, по-късно да се премине на разглеждане от разстояние на паяк, поставен в прозрачна кутия, докато накрая се стигне до стоене в непосредствена близост до истински паяк.

Страховият стимул е добре да бъде подаван за достатъчно дълго време с цел превъзмогване на тревожността и избягващото поведение.

Важно е да подготвите детето си за предстоящата работа. Кажете му, че в началото вероятно ще се почувства тревожно, но това е най-важната стъпка в битката със страха. Поощрявайте (Страхотна работа свърши! Браво!) и награждавайте (допълнително време за телевизия или за игра на компютър, приготвяне на любима храна) детето си за всеки малък успех и за всеки опит да се изправи срещу страховете си.

Следете собственото си поведение и не забравяйте, че вие служите за ролеви модел на детето си

Когато родителите са тревожни или напрегнати, същите чувства се предават на децата.

В нова и непозната среда, децата следят за емоционалното състояние на родителите си, с цел ориентация в ситуацията и оценка на рисковете. Добре е родителите да разберат собствените си тревоги и страхове, и да положат усилия да ги контролират.

Не повтаряйте на детето си, че няма причина да се страхува. Тези думи обикновено не помагат, а само го карат да се чувства засрамено. Тревожността може да е неоснователна, но е напълно реална.

Не се подигравайте със страховете на детето си. Подигравките може да доведат до ниска себеоценка и да го направят още по-страхливо.

Потърсете помощ от специалисти

Обучението за справяне с тревожността  изисква определени умения, практика, последователност и търпение.

Ако въпреки полаганите от вас усилия, не виждате резултат, не се обезкуражавайте, потърсете помощ!

Към родителите на деца с хиперкинетично разстройство

Семействата на деца с хиперкинетично разстройство са с повишено равнище на стрес и депресивност, с по-чести брачни конфликти. Родителите на  тези деца често са дълбоко огорчени от неуспеха да се справят с поведението на своето дете.

Добрата новина е, че има няколко стъпки, които може да предприемете, за да сте по-ефективен родител и  да внесете известен порядък в ежедневието си.

Ето няколко съвета за това:

Информирайте се и научете повече за хиперкинетичното разстройство  от проверени, надеждни и достоверни източници.

Не отлагайте извършването на клинична оценка на състоянието. Търсете информация и помощ от опитни специалисти в областта на това разстройство. Правилното и навременното диагностициране и лечение на разстройството ще позволи на детето да изяви своите възможности и потенциал.

Направете график на дейностите вкъщи. Въведете определено време за събуждане, хранене, игри, училищна подготовка, помощ в домакинството, компютърни игри, гледане на телевизия и лягане. Закачете графика на видно за детето място. Ако детето все още не може да чете, използвайте картинни символи.

Въведете твърди правила за поведение в дома. Правилата за поведение трябва да са кратки и ясни. Важно е да се обясни на детето какво ще последва, ако правилата се нарушат. Нагледно и писмено представете лист с последиците в близост до списъка с правилата за поведение в дома.

Използваните наказания трябва да са справедливи, бързи и постоянни във времето. Добре е да се използват леки наказания като например кратки заповеди насочени към детето, лишения от забавления. По-значителни наказания могат да се предприемат при сериозни нарушения или несъдействие. Такава е например процедурата позната като тайм-аут. При нея родителите незабавно преместват детето  на спокойно, обезопасено и изолирано място в рамките на дома.

Уверете се, че детето разбира дадените му инструкции. За целта привлечетe вниманието му и поддържайте добър очен контакт с него. Кажете с ясен и спокоен глас какво точно искате, след което го накарайте да повтори дадените му указания. Най-добре е инструкциите да са прости и кратки. След извършване на желаното, поздравете детето за доброто поведение.

Бъдете позитивни, използвайте поощрения. Кажете на детето си какво желаете, а не какво не желаете да прави. Награждавайте го за всяко добро поведение-позитивирайте го дори за дребните неща, които прави по подходящ начин като обличане, тихо затваряне на вратите. Децата с ХКР се нуждаят от по-видими последици на поведението си, които да ги мотивират за работа, да следват правилата и да се държат добре. Подходящи награди могат да бъдат привилегии за допълнително време за игра на компютър, гледане на телевизия, материални награди като малки играчки, вещи за колекциониране и др.

Бъдете постоянни. Спазвайте обещанията си. Правете това, за което предварително сте се договорили. Ако детето ви наруши правилата, еднократно повторете правилото с тих глас. Когато това не свърши работа, приложете предвидените наказания, според уговорката. (Не използвайте физически наказания. Те влошават положението. Не използвайте унижаващи достойнството на детето наказания.) Трябва да бъдете постоянни през цялото време. Реагирайте по един и същи начин на поведението, което се опитвате да промените.

Постоянството означава, че изискванията, наказанията и наградите на всички грижещи се за детето ще са максимално сходни.

Непостоянството и непредсказуемостта на родителите са едни от основните фактори за провала на промяната на поведението при тези деца.

Осигурете възрастен, който да следи за поведението на детето ви през целия ден. Тъй като тези деца са импулсивни, те се нуждаят от повече контрол в сравнение с връстниците си.

Следете детето си, когато то е с приятели. За децата с хиперкинетично разстройство спазването на социалните правила и овладяването на социални умения е задача с повишена трудност. Канете у дома само по едно или две деца едновременно. Наблюдавайте игрите им внимателно, награждавайте доброто поведение по време на игри. Не допускайте удряне, бутане, крещене във вашия дом.

Изградете рутина при подготовка на домашните работи и училищната подготовка. Изберете подходящо работно място за детето. Това място винаги трябва да е далече от странични стимули като хора, телевизия, компютър. Разделете подготовката за училище на по-малки части и правете чести почивки. Окуражавайте детето си, но бъдете настоятелни да напише домашните си.

Имайте реалистични очаквания за детето си. Родителските очаквания зависят от това какво те смятат за нормално за определената възраст. Децата с ХКР имат определени дефицити, които влияят върху себеконтрола, поведението и мисленето им. Напомняйте си тези факти, за да можете да окуражавате детето си да усвоява нови умения, тогава когато то е готово за това.

Предвиждайте проблемите. Добре е проблемните ситуации да се обмислят предварително. Нерядко разрушителното, несъдействащото и трудното поведение от страна на детето се проявява на обществени места. В такива ситуации родителите се чувстват притеснени, объркани и не успяват да се справят с проблема. По тези причини е необходимо възможните проблеми да бъдат предвидени и  да се обмислят добри начини за справяне, да се разработи план, който да се сподели с детето преди влизането в едно такова “рисково място” например голям магазин. Спрете на врата на сградата преди да влезете. Припомнете на детето две или три основни правила, които често се забравят от него. Помолете го да повтори тези правила. Припомнете какви награди може да заслужи, ако спазва правилата и се държи добре, не забравяйте да споменете и наказанието, което може да бъде използвано. Основа на ефективността е незабавния отговор и последствие при възникване на проблем.

Грижете се  за себе си. Да бъдеш добър родител не означава детето да доминира в живота ти. Ако са посрещнати вашите нужди, е по-лесно да бъдете търпеливи, постоянни и „на разположение” на детето си. В помощ може да се окаже и намирането на групи за взаимопомощ на родители с деца с ХКР.

Ключови стъпки на кратко:

  • приемете, че детето има дефицити, които се отразяват на импулсивния му контрол;
  • имайте реалистични очаквания за детето и за себе си като родител;
  • реагирайте бързо и с постоянство на лошото поведение;
  • редовно награждавайте и окуражавайте детето;

Съвети към родителите на деца с аутистично разстройство

Ако наскоро сте научили или имате съмнения, че детето ви е с разстройство от аутистичния спектър, сигурно се тревожите и питате какво предстои оттук нататък. Няма родител, който да е напълно готов да приеме стряскащата диагноза Разстройство от аутистичния спектър.

Ето няколко начални и по-общи съвети за това как вие да помогнете и какво може да направите за своето дете:

  • Научете за аутизма колкото можете повече, но използвайте надеждни, проверени и сигурни източници. Помнете, че аутизмът включва широк спектър от разстройства, а вашето дете е уникално. То може да не проявява част от описаните симптоми или степента на изява да не е същата. Търсете силните страни на вашето дете, а не само неговите дефицити.
  • Не отлагайте извършването на клинична оценка на състоянието на детето, ако забележите особености в речта и социалните взаимоотношения, ограничени интереси и стереотипно поведение. Прилагането на ранни интервенции може позитивно да промени развитието на вашето дете и да даде добри резултати.
  • Не се доверявайте на хора или псевдоспециалисти, които ви обещават лесно и бързо лечение на  аутистичното разстройство. Лесно и бързо повлияване на разстройствата от аутистичния спектър не може да се очаква. До момента няма открито ефикасно лекарство за основните нарушения при аутизма. Медикаментите имат своето място и се използват в определени случаи (като например агресивно и автоагресивно поведение, тревожност, тикове и др.), но не лекуват същинските симптоми.
  • Поддържайте стабилна връзка с професионалистите, които работят системно с детето ви – учители, психолози, логопеди. Задавайте въпроси и търсете препоръки от тях. Те може да ви предоставят ценна информация, съвети и материали.
  • Направете картинен график на предстоящите дневни дейности. За децата с аутизъм е от важно значение осигуряване на визуална подкрепа – снимки, картинни изображения и др. – с цел постигане на по-добро разбиране. Разписанията помагат на децата да разберат какво предстои.
  • Използвайте ясен и недвусмислен език. Бъдете конкретни, давайте кратки инструкции. Избягвайте хумор, ирония, фразеологизми или многозначни думи. Тези деца имат затруднения в разбиране на абстрактните понятия.
  • Предварително подготвяйте детето си за очакваните промени от рутинното ежедневие. Липсата на постоянство в средата може да предизвика стрес и изразено безпокойство. Децата с разстройства от аутистичния спектър се чувстват по-сигурни, когато знаят какво да очакват.
  • Защитавайте правата на детето си. То може да бъде прието с предимство в специализирана или масова детска градина, да посещава специализиран дневен център, да се обучава с ресурсен учител,  с него да работят логопед и психолог.
  • Търсете и открийте нещата, които вашето дете харесва и ги използвайте като награди при формиране на желано поведение.
  • Разберете кои са нещата, които го плашат и дразнят. Това може да са незначими неща като силен шум или определена музика.
  • Въвеждайте новите и непознатите неща бавно и постепенно.
  • Присъединете се в група на родители с деца с аутистично разстройство. Говорете и споделяйте проблемите си с хора със сходни предизвикателства. Те ще могат да разберат вашите притеснения, ще споделят техните начини на справяне. Ако обаче някой ви предложи нетрадиционни методи за лечение, посъветвайте се с личния си лекар или с детски психиатър, за да се запознаете със съществуващите рискове, със съвременните проучвания по въпроса и да вземете информирано решение.
  • Бъдете готови за множество препятствия, подгответе се за упорита и дългогодишна работа. Награждавайте се за всеки малък напредък в развитието на уменията при детето ви. Търсете помощ от близките си, грижете се за вашето телесно и психично здраве. Не се отказвайте!