Паническо разстройство при деца и юноши

Паническото разстройство е често срещано и лечимо състояние. Децата и юношите с паническо разстройство имат внезапни и повтарящи се периоди на интензивен страх, наред със сърцебиене, замайване, затруднено дишане, треперене. Тези епизоди се наричат “панически атаки” и продължават обикновено няколко минути. Паническите атаки се появяват без предупреждение или допълнителни признаци. Ключова характеристика на паническото разстройство са повтарящите се панически атаки.

Симптомите на паническата атака включват:

  • Интензивен страх (чувство, че нещо много лошо ще се случи)
  • Ускорен сърдечен ритъм, “прескачане на сърцето”
  • Болки в гърдите
  • Недостиг на въздух или усещане за задух и задушаване
  • Треперене
  • Усещане за нереалност, усещане за отделяне от тялото
  • Замаяност
  • Страх от загуба на контрол, страх от полудяване, страх от смъртта
  • Топли или студени вълни
  • Изпотяване
  • Изтръпване или мравучкане на крайниците
  • Стомашно-чревен дискомфорт
  • Гадене

Симптомите на паническата атака се развиват бързо (в рамките на 10 минути), достигат своя пик, след което намаляват и изчезват. Често паническите атаки са неочаквани и се описват като появили се като ”гръм от ясно небе”.  Тъй като атаките се случват на произволни места – у дома, на улицата, в автобуса, в метрото, в мола в магазина и т.н., засегнатите започват да избягват тези ситуации или изискват да бъдат придружавани от свои близки. Например детето може да откаже да посещава училище или да се отделя от родителите си, а в по-тежките случаи отказва да напусне дома си.

Паническото разстройство често започва по време на юношеството.

Усложненията на паническото разстройство могат да бъдат тежки. Паническите атаки могат да засегнат училищното функциониране, приятелските взаимоотношения и нормалното развитие на юношите. Децата и юношите с паническо разстройство могат да станат тревожни през повечето от времето, дори тогава, когато нямат панически атаки. Част от тях развиват симптоми на депресия и са в повишен риск от суицидно поведение. В други случаи започват да употребяват алкохол или дрога като опит за намаляване на тревожността си

Паническото разстройство при деца може да бъде трудно за диагностициране. Преди насочване към детски психиатър са чести посещенията в спешните центрове и при различни медицински специалисти, провеждат  се множество лабораторни и скъпоструващи инструментални изследвания.

При правилна оценка и своевременно диагностициране на състоянието, паническото разстройство обикновено показва добър отговор към провежданата терапия.

Няколко типа лечение са ефективни при паническо разстройство. Комбинираното използване на медикаменти (специфични антидепресанти и при нужда бензодиазепини) с психотерапия е с най-добра ефективност. Психотерапията помага за намаляване на стреса или конфликтите, а с техниките на когнитивно-поведенческата терапия се научават на нови начини за контрол на тревожността и паническите атаки. Ранното лечение на паническото разстройство предотвратява усложненията от типа на агорафобия, депресия, злоупотреба с алокохол и други психоактивни вещества.

 

Тревожни разстройства в детството

 

Страхът е целесъобразна емоционална реакция на известна, външна опасност, която мобилизира индивида в търсене на стратегии за справяне.
Тревожността сигнализира за възможна, очаквана, но неясна застрашеност и често е съпроводена от телесни симптоми.

При тревожните разстройства децата преживяват постоянна и необоснована тревога, което води до нарушение на функционирането им. Тревожните разстройства засягат около 10% от децата и юношите. Някои от тези разстройства са по-характерни за детска възраст, а други се срещат и при възрастни.

Емоционалните разстройства в детството имат подчертана възрастова специфичност. Прогнозата при тях е много по-благоприятна в сравнение с тревожните разстройства при възрастните.

Разстройство, свързано с тревога от раздяла

При това разстройство децата преживяват болестно засилена тревожност при раздяла със значимия за тях обект. Тревожността се проявява в ситуации, свързани със:

  • Страх, че родителят може да излезе и да не се върне
  • Страх да отиде на училище, тъй като когато се прибере може да няма никого вкъщи
  • Отказ да си легне, ако обектът на привързаност не е до него

Може да се появят различни телесни симптоми като:

  • Болки в стомаха
  • Гадене
  • Повръщане
  • Главоболие

Започва преди 18 годишна възраст с пик към 10 г. възраст. Продължителността на проявите е най-малко 2 седмици. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите. Честотата при момчетата и момичетата е сходна.

Фобийно – тревожно разстройство в детството

При децата  се проявяват с изразен и продължителен страх от определена ситуация. Придружени са с отбягващо поведение спрямо фобогенния обект и водят до нарушено социално функциониране, и някои телесни симптоми (треперене, сърцебиене, замайване, изпотяване, гадене). Децата със специфични фобии може да изразяват тревожността си чрез плач, хленчене, поведенчески избухвания.

Простите фобии могат да се разделят в 5 основни категории:

  • Фобии от животни
  • Фобии от природни явления – гръмотевици, светкавици, бури, наводнения, височини
  • Фобии от кръв, инжекции и нараняване-тук се включват и други медицински процедури
  • Фобии от определени ситуации-летене, шофиране, летене, пребиваване в затворени пространства, преминаване по мост, ползване на градски транспорт, возене с асансьор
  • Други-фобии от силен шум, от задавяне, повръщане

Основни черти на простите фобии:

  • Силата на страховата реакция е прекомерна на ситуацията.
  • Реакцията на страх не може да се контролира от детето и предизвиква избягващо поведение.
  • Нарушава функционирането на детето или семейството- училищно справяне, участие в социални дейности.

Страховете се повлияват от личния опит и от придобитите социални умения на детето, а също така от реакциите на родителите и близките.

Социална тревожност

Основни симптоми са повишена тревожност от контакт с непознати, страх от отрицателно оценяване, стремеж за оттегляне от застрашаващи социални ситуации, контактуване предимно с познати. Придружаващи белези са телесни оплаквания, отказ за говорене пред непознати, училищен отказ. Характеризира се с тревожност в различни социални ситуации поради страх от присмех, унижение, срам, неудобство. Децата се усещат неудобно в общуването както с връстници, така и с възрастни, като тревожността не е по причина на недостатъчни социални умения. Хроничното избягване на социални контакти може да ограничи социалната компетентност при тези деца.  В повечето случаи разстройството започва на 10-11 г.в. и продължава в зряла възраст.

Разстройство на съперничество със сиблингите

След раждането на брат/сестра единственото дете трябва да дели вниманието на родителите си с новороденото. Ревността е честа, но понякога е прекомерно засилена и води до нарушено функциониране.

Най-често се проявява с регресивно поведение, противопоставяне и съпротива спрямо родителите, придружено с тревожност, тъга и затваряне на детето, отказ да се храни самостоятелно, поява на нощно напикаване и др.

Състоянието се приема за значимо, когато конкуренцията за вниманието и любовта на родителите е свързана с необичайна степен на отрицателни чувства и се съчетава с нарушения в общото функциониране – регрес със загуба на овладени преди това умения и/или със засилване на поведението на противопоставяне и съпротива към родителите, чести избухвания, раздразнителност, агресивни действия спрямо сиблинга, тревожност или тъга.

Генерализирано тревожно разстройство

Детето/юношата изпитва необосновани и силно преувеличени безпокойства по множество теми, свързани с ежедневието-училище, изпити, отношения с връстници, здраве.

Често детето е с повишена раздразнителност, с трудности в концентрацията и съня,  наблюдава се стремеж към презастраховане. Продължителността на симптомите е 6 или повече месеца. Съпътствуващи прояви могат да бъдат стомашни болки или отбягване на училище. Разстройството се среща по- често при себенеуверени деца.

Паническо разстройство

Характеризира се с повтарящи се панически атаки, при които юношата преживява силна тревожност и има изразени вегетативни симптоми:

  • Изпотяване
  • Учестен пулс/сърцебиене
  • Учестено дишане
  • Замайване
  • Треперене на крайниците
  • Изпотяване
  • Страх от загуба на контрол
  • Страх от възможна смърт

Паническата атака обикновено е с продължителност по-малка от 30 минути.

Обсесивно- компулсивно разстройство

Основната характеристика са напрапващите се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава, но не е в състояние да им се противопостави. Натрапливостите могат да са свързани свързани с мисли за замърсеност, заразеност, подреждане в определена последователност. Пациентът се опитва да се бори срещу тяхното нахлуване. Натрапливостите водят до повтарящи се действия, ритуали, които отнемат голяма част от времето на детето/юношата. Често детето извършва множество ненужни действия за намаляване на тревожността (компулсии) като затваряне-отваряне на врата, запалване-изгасяне на лампа,  натрапливо броене на стълби, етажи. Натрапливостите и ритуалите са мъчителни поради повторяемостта и предизвикват страдание и дезадаптация.

Остра реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство
Включват реакция на тежки психични травми, предизвикани от ситуации, които заплашват живота или телесната цялостност на детето и/или близките му. Проявите включват спонтанно възникване на  „живи” представи/образи, свързани с травмата, нахлуващи и отразяващи се в играта или кошмарните сънища на детето; отбягване на ситуации, свързани с травмата и общи симптоми като напрегнатост, раздразнителност или дистанцираност и недостъпност.

Интервенции

Зависят от вида и от тежестта на тревожното разстройство.

Интервенциите трябва да включват както самото дете, така и неговата среда. При фобийното разстройство например се използват техники за десензибилизация спрямо фобогенния стимул.

Съществуват разработени ръководства за справяне с различни тревожни разстройство най-вече на базата на когнитивно- поведенческите техники.

Фармакотерапия се прилага много често при обсесивно-компулсивното, паническото разстройство, социалната тревожност, генерализираното тревожно разстройство. Това са предимно антидепресанти от типа блокери на обратния захват на серотонин.