Тревожни разстройства в детството

 

Страхът е целесъобразна емоционална реакция на известна, външна опасност, която мобилизира индивида в търсене на стратегии за справяне.
Тревожността сигнализира за възможна, очаквана, но неясна застрашеност и често е съпроводена от телесни симптоми.

При тревожните разстройства децата преживяват постоянна и необоснована тревога, което води до нарушение на функционирането им. Тревожните разстройства засягат около 10% от децата и юношите. Някои от тези разстройства са по-характерни за детска възраст, а други се срещат и при възрастни.

Емоционалните разстройства в детството имат подчертана възрастова специфичност. Прогнозата при тях е много по-благоприятна в сравнение с тревожните разстройства при възрастните.

Разстройство, свързано с тревога от раздяла

При това разстройство децата преживяват болестно засилена тревожност при раздяла със значимия за тях обект. Тревожността се проявява в ситуации, свързани със:

  • Страх, че родителят може да излезе и да не се върне
  • Страх да отиде на училище, тъй като когато се прибере може да няма никого вкъщи
  • Отказ да си легне, ако обектът на привързаност не е до него

Може да се появят различни телесни симптоми като:

  • Болки в стомаха
  • Гадене
  • Повръщане
  • Главоболие

Започва преди 18 годишна възраст с пик към 10 г. възраст. Продължителността на проявите е най-малко 2 седмици. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите. Честотата при момчетата и момичетата е сходна.

Фобийно – тревожно разстройство в детството

При децата  се проявяват с изразен и продължителен страх от определена ситуация. Придружени са с отбягващо поведение спрямо фобогенния обект и водят до нарушено социално функциониране, и някои телесни симптоми (треперене, сърцебиене, замайване, изпотяване, гадене). Децата със специфични фобии може да изразяват тревожността си чрез плач, хленчене, поведенчески избухвания.

Простите фобии могат да се разделят в 5 основни категории:

  • Фобии от животни
  • Фобии от природни явления – гръмотевици, светкавици, бури, наводнения, височини
  • Фобии от кръв, инжекции и нараняване-тук се включват и други медицински процедури
  • Фобии от определени ситуации-летене, шофиране, летене, пребиваване в затворени пространства, преминаване по мост, ползване на градски транспорт, возене с асансьор
  • Други-фобии от силен шум, от задавяне, повръщане

Основни черти на простите фобии:

  • Силата на страховата реакция е прекомерна на ситуацията.
  • Реакцията на страх не може да се контролира от детето и предизвиква избягващо поведение.
  • Нарушава функционирането на детето или семейството- училищно справяне, участие в социални дейности.

Страховете се повлияват от личния опит и от придобитите социални умения на детето, а също така от реакциите на родителите и близките.

Социална тревожност

Основни симптоми са повишена тревожност от контакт с непознати, страх от отрицателно оценяване, стремеж за оттегляне от застрашаващи социални ситуации, контактуване предимно с познати. Придружаващи белези са телесни оплаквания, отказ за говорене пред непознати, училищен отказ. Характеризира се с тревожност в различни социални ситуации поради страх от присмех, унижение, срам, неудобство. Децата се усещат неудобно в общуването както с връстници, така и с възрастни, като тревожността не е по причина на недостатъчни социални умения. Хроничното избягване на социални контакти може да ограничи социалната компетентност при тези деца.  В повечето случаи разстройството започва на 10-11 г.в. и продължава в зряла възраст.

Разстройство на съперничество със сиблингите

След раждането на брат/сестра единственото дете трябва да дели вниманието на родителите си с новороденото. Ревността е честа, но понякога е прекомерно засилена и води до нарушено функциониране.

Най-често се проявява с регресивно поведение, противопоставяне и съпротива спрямо родителите, придружено с тревожност, тъга и затваряне на детето, отказ да се храни самостоятелно, поява на нощно напикаване и др.

Състоянието се приема за значимо, когато конкуренцията за вниманието и любовта на родителите е свързана с необичайна степен на отрицателни чувства и се съчетава с нарушения в общото функциониране – регрес със загуба на овладени преди това умения и/или със засилване на поведението на противопоставяне и съпротива към родителите, чести избухвания, раздразнителност, агресивни действия спрямо сиблинга, тревожност или тъга.

Генерализирано тревожно разстройство

Детето/юношата изпитва необосновани и силно преувеличени безпокойства по множество теми, свързани с ежедневието-училище, изпити, отношения с връстници, здраве.

Често детето е с повишена раздразнителност, с трудности в концентрацията и съня,  наблюдава се стремеж към презастраховане. Продължителността на симптомите е 6 или повече месеца. Съпътствуващи прояви могат да бъдат стомашни болки или отбягване на училище. Разстройството се среща по- често при себенеуверени деца.

Паническо разстройство

Характеризира се с повтарящи се панически атаки, при които юношата преживява силна тревожност и има изразени вегетативни симптоми:

  • Изпотяване
  • Учестен пулс/сърцебиене
  • Учестено дишане
  • Замайване
  • Треперене на крайниците
  • Изпотяване
  • Страх от загуба на контрол
  • Страх от възможна смърт

Паническата атака обикновено е с продължителност по-малка от 30 минути.

Обсесивно- компулсивно разстройство

Основната характеристика са напрапващите се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава, но не е в състояние да им се противопостави. Натрапливостите могат да са свързани свързани с мисли за замърсеност, заразеност, подреждане в определена последователност. Пациентът се опитва да се бори срещу тяхното нахлуване. Натрапливостите водят до повтарящи се действия, ритуали, които отнемат голяма част от времето на детето/юношата. Често детето извършва множество ненужни действия за намаляване на тревожността (компулсии) като затваряне-отваряне на врата, запалване-изгасяне на лампа,  натрапливо броене на стълби, етажи. Натрапливостите и ритуалите са мъчителни поради повторяемостта и предизвикват страдание и дезадаптация.

Остра реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство
Включват реакция на тежки психични травми, предизвикани от ситуации, които заплашват живота или телесната цялостност на детето и/или близките му. Проявите включват спонтанно възникване на  „живи” представи/образи, свързани с травмата, нахлуващи и отразяващи се в играта или кошмарните сънища на детето; отбягване на ситуации, свързани с травмата и общи симптоми като напрегнатост, раздразнителност или дистанцираност и недостъпност.

Интервенции

Зависят от вида и от тежестта на тревожното разстройство.

Интервенциите трябва да включват както самото дете, така и неговата среда. При фобийното разстройство например се използват техники за десензибилизация спрямо фобогенния стимул.

Съществуват разработени ръководства за справяне с различни тревожни разстройство най-вече на базата на когнитивно- поведенческите техники.

Фармакотерапия се прилага много често при обсесивно-компулсивното, паническото разстройство, социалната тревожност, генерализираното тревожно разстройство. Това са предимно антидепресанти от типа блокери на обратния захват на серотонин.