Шизофренията е тежко психично разстройство, което се характеризира с нарушения в мисленето, емоциите и поведението, и повлиява ежедневното функциониране. Хората, страдащи от шизофрения имат затруднения при преценка на реалността.
Шизофренията е със социална значимост, тъй като често води до инвалидизация и засяга около 1% от населението. Най-често разстройството започва в юношеска и млада възраст – между 16 и 35 години.
В детска възраст и в ранните фази шизофренията е трудна за разпознаване.
Причините за шизофренията остават недостатъчно изяснени. Съвременните изследвания показват влияние на комбинация от фактори – мозъчни промени, биохимични нарушения, генетични и средови фактори. Генетичните фактори са свързани с влиянието на множество гени. Счита се, че се унаследява предразположеността към заболяването. Фамилната обремененост съвсем не е задължителна за появата на шизофрения.
Началото на заболяването може да е бавно, неусетно или остро, внезапно.
Симптомите на шизофрения се делят на „позитивни“ и „негативни“.
Позитивните (плюс) симптоми включват: халюцинации, налудности, странно поведение. Те са по-изразени в случаите с остро начало на психотичния пристъп. Мисленето става неподредено, правят се неправилни интерпретации и погрешни умозаключения за околния свят.
Към негативните (минус) симптоми се причисляват: обедняването на мимичната изразност и речта, нарушеното внимание, снижението на волевата активност, социалната изолация, охладняването към околния свят, загубата на чувството за привързаност, безразличието.
Симптомите и поведението на децата и юношите с шизофрения може да се отличават от тези при възрастните с това разстройство.
За децата и юношите с шизофрения са характерни следните симптоми и поведения:
- чуват гласове, които не са реални, виждат неща, които не са действителни
- имат странно и ексцентрично поведение и реч
- споделят необичайни и странни мисли и идеи
- имат преживявания, че собствените им мисли са достъпни за околните
- разкриват преживявания за влагане на чужди мисли или отнемане на мисли
- имат объркано мислене
- емоциите, които проявяват са несъответни на ситуацията
- прекомерно раздразнителни са
- твърдят и напълно вярват, че околните говорят за тях
- показват изразена и тежка тревожност и уплаха
- имат трудности да контактуват с връстниците си
- наблюдава се оттегленост и задълбочаваща се изолация
- личната хигиена се влошава
- имат преживяване за загуба на контрол върху мисленето, емоциите, движенията
- смесват мечти с реалност, телевизия с действителност
Децата и юношите с подобни симптоми трябва да бъдат задълбочено изследвани. В много от неразпознатите или при нелекувани случаи поведението може да стане рисково и опасно както за самите тях, така и за околните.
Родителите трябва да потърсят консултация с детски психиатър.
Важно е да се постави точна диагноза и да се прецени къде ще се окажат психиатричните грижи – в стационар, в дневен стационар или в извънболнични условия. Първоначалната цел на терапевтичния план е да се осигури физическа безопасност на детето или юношата, сътрудничество с родителите, повлияване на психотичните симптоми. Ранната диагноза и ранната лекарствена терапия при шизофренните разстройства са много важни. Колкото повече лечението се забави, толкова по-трудно е да се спре развитието на болестта.
Шизофренията е заболяване, което може да бъде държано под контрол с лекарства, но не може да бъде напълно излекувано.
Медикаментите са от първостепенна важност за повлияване на шизофренното разстройство. Лекарствата, които се използват са от групата на антипсихотиците/невролептиците и показват много добра ефективност върху симптомите на болестта. Лечението трябва да е продължително и системно контролирано. Препоръчително е да се ръководи от един и същ лекар.
Основни етапа в провеждането на лечение:
- Овладяване на острата (позитивната) симптоматика. Периодът продължава до връщането на пациента към предболестното равнище на функциониране или до стихване на болестната симптоматиката. Основно значение през този период има медикаментозната терапия.
- Поддържаща терапия се провежда след овладяване на острите симптоми. Целта е да се предотврати появата на нови пристъпи. Поддържащото лечение обикновено е продължително. Най-често се използват по-ниски дозировки на медикаментите. Подходящо е включването на социални рехабилитационни интервенции.
