Характеризират се с устойчиви във времето и проявяващи се в редица ситуации антисоциални прояви, които надхвърлят приемливите за възрастта размери на естествено непослушание, противопоставяне и протест.
Разстройство с противопоставяне и предизвикателство се наблюдава у по-малки деца и се характеризира с отчетливо предизвикателно, непослушно и разрушително поведение, но не включва престъпни действия или по-тежки форми на агресивно и асоциално поведение.
При поведенческото разстройство е налице системно нарушаване на основните права на другите хора (агресия, кражби, измами, разрушаване на имущество и вещи) и на основните норми на поведение (бягства от дома, бягства от училище, незачитане на авторитети).
Основни симптоми:
Симптомите на поведенческото разстройство са разнообразни и зависят от възрастта и тежестта на разстройството.
Най- общо симптомите на поведенческото разстройство могат да бъдат разделени в 4 основни категории:
- Агресивно поведение: включва заплахи и причиняване на физически увреждания към другите, хулигански прояви, прекомерна склонност към побой и грубиянство, използване на оръжия, жестокост към хора или животни
- Разрушително поведение: преднамерена разрушителност спрямо предмети и вещи, палене на огън, тежки и чести изблици на гняв
- Нарушаване на правилата: нарушаване на социалните правила; бягства от училище и от дома;
- Използване на лъжи
Проявите на агресивност, грубост и дори жестокост са насочени към хора и към животни. Разрушителните действия сякаш доставят удоволствие и чувство за надмощие у извършителите.
Лъжите, бягствата от училище водят до занемаряване на обучението и до повишен риск от ранно отпадане от училище.
Тези деца и юноши не зачитат авторитети и норми, извършват кражби, правят палежи, тормозят и бият по-малките и по-слабите. Диагнозата поведенческо разстройство се поставя, когато е налице устойчив модел на агресивно, антисоциално и предизвикателно поведение при условие, че описаните симптоми не са част от други психични разстройства.
Причини за поведенческото разстройство
В генезата на поведенческото разстройство се отличават биологични, психологични и социални фактори.
Биологични фактори: Често тези деца имат труден темперамент, проявяващ се още от кърмаческа възраст и включващ високо ниво на активност, интензивни емоции, трудна адаптация към промени. Нерядко те са предизвикателство за своите родители и лесно провокират у тях раздразнение и склонност към отхвърляне.
Психологични фактори: Тези деца по-често приписват недоброжелателно поведение на другите към тях. Склонни са да обвиняват другите за случващото се, имат нисък контрол върху импулсите, отсъства достатъчно съчувствие към околните.
Социални фактори: Децата, малтретирани в семействата си по-често проявяват агресивно поведение. Моделът, по който се решават проблемите вкъщи, децата приемат за нормален и интернализират това поведение. Децата и юношите с поведенчески проблеми по-често произхождат от семейства с дисхармонични отношения.
Поведенческото разстройство често се съчетава с неблагоприятни отношения в семейството и неуспехи в училище.
Как се диагностицира:
Включва провеждане на диагностични интервюта с родителите/настойниците и юношите, както и получаване на допълнителна информация от други източници например училището, социалните служби.
При съмнение за наличие на соматично заболяване (например черепно-мозъчна травма), може да назначи извършване на допълнителни лабораторни и други изследвания (например ЕЕГ, невроизобразителни изследвания, кръвни изследвания). Детските психиатри ще търсят симптоми на други психични разстройства, които често са в комобридност с поведенческите разстройства, например Хиперкинетично разстройство и Депресия.
Детският психиатър може да отдиференцира поведенческото разстройство от други психични заболявания (биполярно афективно разстройство, психотично разстройство и др) със сходни прояви.
Подходящи интервенции
Превенция: Най-ефективна за тези разстройства е превенцията. Тя включва ранно идентифициране на случаите и подпомагане на семействата, чиито деца показват поведенчески проблеми.
Интервенции:
- Родителски тренинг: обучение на родителите за развиване на позитивни взаимоотношения с детето и за справяне с негативното поведение
- Фамилна терапия
- Психотерапия
- Обучение на детето в социални умения
- Ангажиране на други системи по случая: училище, социални служби