Анорексия нервоза е тежко и потенциално животозастрашаващо психично разстройство, характеризиращо се с нарушена представа за тялото и с предумишлено намаляване на теглото чрез волево налагане на гладуване или изключване на определени храни, чрез повишена физическа активност или чрез различни способи за елиминиране на поета храна (предизвикване на повръщане, поемане на лаксативи).
Заболяването се среща от предпубертетна до зряла възраст с два пика – между 12 и 14 и 17 и 18 години. По-чести са случаите на анорексия при момичетата, но се засягат и момчета, съотношението момичета към момчета е 9:1.
Анорексия нервоза започва най-често в юношеска възраст като обичайно стартира с диета, която става екстремна и излиза извън контрол или с желание за здравословно хранене. Самоналоженият хранителен режим става все по- ограничен и беден като се изключват много от хранителните продукти. Избягват се тестените и висококалорийните продукти. Често девойките започват да се интересуват от калорийния състав на храните, пресмятат калориите на приетите от тях продукти, правят усилени физически упражнения, оглеждат тялото си, теглят се на кантара. Съзнанието им е прекомерно ангажирано с храната и с формата на тялото. Постигнатото снижение в теглото никога не ги удовлетворява. Диетата продължава, въпреки че теглото става твърде ниско. Процесът на храненето също се променя-хранят се бавно, разделят храната на малки хапки, избягват да се хранят със семейството си. Мензисът при девойките спира, но това не ги тревожи. Поемането на храна предизвиква напрежение и тревога, изразяват страх, че са натрупали мазнини и ще напълнеят.
Основните диагностични симптоми са следни:
- Поддържане на телесното тегло на равнище под очакваното за възрастта и ръста
- Загубата на тегло е предизвикана от самия пациент чрез избягване на храни, от които се пълнее или чрез предизвикано целенасочено повръщане, чревно разстройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на потискащи апетита или диуретични медикаменти.
- Нарушения във възприемането на собственото тяло под формата на специфична психопатология, при която страхът от пълнота персистира като упорита идея и пациентът си налага ниско нормативно тегло
- Масивни ендокринни нарушения, засягащи оста хипоталамус- хипофиза- надбъбрек, които се проявяват у жените като аменорея (липса на менструация), а у мъжете като загуба на сексуално влечение и потентност
- Ако началото е в предпубертетна възраст развитието се забавя и даже спира
При пациентите с Анорексия нервоза често се наблюдават депресивни и тревожни симптоми, повишена раздразнителност, лабилност на настроението, нарушена концентрация, загуба на сексуален интерес и натрапливи симптоми. Обичайно интензивността на тези характеристики е в обратно пропорционална зависимост с телесното тегло. При пациентите с поднормено тегло интересът към околния свят намалява до степен на социална изолираност. Тези характеристики са обратими с възстановяване на теглото.
Популационните изследвания показват, че има скрита болестност и за лечение се явяват само тежките случаи, със застрашаващо намаление на телесното тегло.
Анорексия нервоза се свързва с повишена смъртност. Най-често смъртта се дължи на настъпило телесно усложнение или реализиран суицид.
Причини за анорексия нервоза
Въпреки че главните причини за анорексия нервоза остават неизяснени, все повече факти подкрепят, че взаимодействието на някои личностови, социо-културални и биологични фактори допринасят за пораждането й.
От социокултуралните фактори се отдава значение на широко разпространените в съвременното общество естетически еталони за красота, свързани със слабото тяло при жените.
Често разстройството се появява в преходните етапи от живота на юношите например при преместване от едно училище в друго(след 7 клас)
От личностовите фактори по-често се срещат черти като свръхмерна амбициозност, перфекционизъм, висока самокритичност и ниска себеоценка по отношение на формата на тялото и теглото.
Важно е семейството да потърси помощ от детски психиатър колкото е възможно по- рано.
Лечението изисква дългосрочна психотерапия, ангажираност на семейството в процеса на терапия, както и използване на различни медикаменти. Лечението зависи от тежестта на заболяването и общото телесно състояние на пациента, от възрастта и от сътрудничеството спрямо дадените указания за хранене, прием на медикаменти.
