Родителите често се безпокоят, когато децата им имат затруднения с обучението в училище. Причините за училищните трудности могат да бъдат много и различни. Една от тях е наличието на специфични училищни затруднения.
Децата със специфични обучителни затруднения имат нормален интелект, но въпреки полаганите услия изостават от връстниците си в овладяване на училищните знания и умения.
Специфичните обучителните затруднения засягат 1 от 10 деца в училищна възраст.
Смята се, че специфичните разстройства на развитието на училищните умения се дължат на трудностите при получаване, обработка и съхраняване на информацията.
Различни изследователи отбелязват, че при дислексията имат значим наследствен елемент.
Последиците от обучителните затруднения могат да бъдат смекчени при прилагане на ранни интервенции. Ако не се вземат мерки, съществува повишен риск от емоционални и поведенчески проблеми, както и от отпадане от училище. Нерядко тези деца се чувстват нещастни, раздразнителни, гневни и формират негативно отношение към училището, избягват всичко свързано с учебна подготовка.
Своевременното идентифициране и прилагането на подходящи интервенции са средствата на превенция от емоционални и поведенчески проблеми при децата и юношите.
Чести признаци за специфични обучителни затруднения са:
- Трудности в разбирането и следването на инструкции
- трудности при овладяване на четене, звуков анализ, писане, смятане
- Трудности при различаване на дясно от ляво; тенденция за обръщане на букви, срички, думи или числа (например объркване на 32 с 23, на “то” с “от”, обърквене на “в” с “д”)
- Трудности с разпознаването на думи, тредности при четене на по-сложни думи
- Проблеми в правописа
- Лоша координация при ходене, спортни дейности, трудности при връзване на връзките на обувките
- Бавен темп на работа в часовете, лоша организация
- Трудности в разбиране на понятията за време като “вчера, днес и утре”
Оценката включва задължително психологично изследване на общото интелектуално функциониране, изследване на нивото на основните училищни умения и езиково функциониране. Важна част на оценката е изследването за налични съпътстващи проблеми и разстройства като хиперкинетично разстройство, координационно разстройство и др.
Детският психиатър координира извършването на оценката и работи активно с училищните служби.
Важно значение има изграждането на индивидуализирано и адаптирано училищно обучение, както и съветването и обучението на родителите да разберат затрудненията на детето си и да го подкрепят.
