Депресивното разстройство не е просто моментно лошо настроение, а хронично и сериозно заболяване, което изисква продължително лечение. Депресията засяга всички възрасти. Децата и юношите също страдат от депресия. Депресивното разстройство е лечимо заболяване.
Депресията се определя като разстройство, когато потиснатото настроение е с продължителност над 2 седмици и повлиява функционирането на децата и младежите.
Счита се, че около 1-2% от децата в предпубертетна възраст и около 3-8% от юношите в общата популация страдат от депресия. Депресивните състояния в юношеска възраст се срещат по-често при момичетата. Рискът за развитие на депресия е повишен при деца изложени на стрес, при преживяна загуба и психотравма, при разпад на семейството, при продължителни соматични заболявания, при обучителни и тревожни разстройства, при хиперкинетично разстройство и др.
Депресията показва тенденция за струпване в някои семейства и фамилии. Това в по-голяма степен важи за депресията с начало в юношеска възраст.
Поведението на депресивните деца и юноши може да се различава от това при възрастните с депресия. Изявата на депресивни симптоми е възрастовоспецифична. Чести характеристики в детско-юношеска възраст са телесните оплаквания, раздразнителността, неспособността за изпитване на удоволствие.
Родителите следва да потърсят помощ, ако открият някои от следните симптоми в своите деца:
- Устойчиви периоди на тъга, мъка, плачливост
- Намалено желание за участие в любими дейности; неспособност да изпитват радост от предишни любими занимания
- Безнадеждност
- Продължително усещане за скука
- Снижена енергия, умора и отпадналост
- Социална изолация; нежелание да се среща с предишните си приятели
- Ниска себеоценка и виновностови мисли
- Прекомерна сензитивност към отхвърляне или провал
- Повишена раздразнителност, гняв, враждебност
- Трудности във взаимоотношенията с околните
- Чести телесни оплаквания като главоболие и стомашни болки
- Чести отсъствия от училище, влошено справяне в училище
- Лоша концентрация, нарушено внимание
- Значими промени в хранителните навици и в съня-снижен/повишен апетит, трудности при заспиване, чести пробуждания, ранно събуждане
- Мисли или изказвания за самоубийство или себенараняващо поведение, чести мисли за смъртта
Протичането на депресивните разстройства най-често е епизодично. Продължителността на отделните епизоди е от 3 до 6 месеца.
Ранното диагностициране и лечение са от ключово значение при децата с депресия. Оставено без лечение, депресивното разстройство е с тенденция за хронифициране и повторяемост на епизодите.
Основни задачи на детският психиатър са да прецени къде ще се проведе лечението (амбулаторно или болнично) и какъв е рискът от самоубийство.
Депресивното разстройство е истинско заболяване, изискващо професионална помощ. Лечението включва психотерапия (например когнитивно- поведенческа, интерперсонална психотерапия) и използване на антидепресанти. Започването на лечение с антидепресанти налага внимателно и регулярно проследяване на състоянието. Счита се, че ефективността на комбинирането на антидепресанти с когнитивно-поведенческа психотерапия е по-висока в сравнение със самостоятелното прилагане на двата терапевтични подхода.
