Генерализирано тревожно разстройство при деца и юноши

Какво е генерализирано тревожно разстройство?

Генерализираното тревожно разстройство се дефинира като необосновани или силно преувеличени безпокойства и притеснения по различни теми. Децата и юношите с това разстройство често се безпокоят твърде много за минали, настоящи и бъдещи събития, за това как са приети от околните, за семейството си, за училищното си справяне, за способностите и качествата си и т.н. Засегнатите винаги очакват някакво бедствие или нещастие. Те се нуждаят от постоянно насърчение и одобрение от страна на възрастните и връстниците. Продължителността на симптомите е 6 или повече месеца.

Каква е причината за възникване на генерализирано тревожно разстройство?

За тревожните разстройства допринасят биологични, семейни и средови фактори. Обсъжда се химичният дисбаланс на две вещества (норадреналин и серотонин) в мозъка като вероятна причина за развитие на тревожните разстройства. Пациенти, чиито близки роднини страдат от това разстройство, имат по-висок риск от проява на генерализирано тревожно разстройство.

От друга страна тревожността може да бъде заучено поведение (от член на семейството или близък на детето, който често показва признаци на тревожно разстройство).

Кой е засегнат от генерализарано тревожно разстройство?

Всички деца и юноши понякога изпитват тревога. Тя е нормална част от израстването. Когато тревогата и страховете не отминават, а започнат да влияят върху ежедневието и функционирането на детето, тогава е много вероятно да се касае за тревожно разстройство.

Кои са симптомите на генерализирано тревожно разстройство?

За разлика от възрастните с това разстройство, децата и юношите често не осъзнават, че тяхната тревога е прекомерна за ситуацията.

Често срещани симптоми при деца и юноши с генерализирано тревожно разстройство:

  • Притеснения за приятели, училище, семейство, изпити
  • Постоянни мисли и страхове за собствената сигурност и за сигурността на родителите си
  • Усещане или предчувствие, че нещо лошо предстои да се случи
  • Чести оплаквания от главоболие, стомашни болки, прекомерно потене, замайване, световъртеж и други телесни оплаквания
  • Мускулни болки и напрежение
  • Нарушения в съня
  • Усещане за буца или топка в гърлото
  • Прекомерна уморяемост
  • Недостатъчна концентрация
  • Лесно стряскане
  • Раздразнителност
  • Неспособност за релаксация

Симптомите на това разстройство може да наподобят различни медицински или други психични разстройства.

Как се диагностицира генерализирано тревожно разстройство?

Диагнозата се поставя от детски психиатър след извършване на задълбочена психиатрична оценка (събиране на подробна информация от родителите и провеждане на интервю с детето или юношата) и след провеждане лабораторни и/или инструментални изследвания за изключване на соматично заболяване (например тиреотоксикоза, сърдечно заболяване). Родителите, които забележат симптоми на по-изразена тревожност в техните деца или юноши, е препоръчително да потърсят консултация с детски психиатър.

Лечение на генерализираното тревожно разстройство

Специфичното лечение на разстройството ще бъде определено от детския психиатър въз основа на :

  • Възрастта на детето, общото здравословно състояние и медицинската история
  • Тежестта на симптомите
  • Ефекта от досега проведежданото лечение или терапия
  • Предпочитанията на семейството

Тревожните разстройства могат успешно да бъдат лекувани. Лечението се базира на задълбочената оценка на детето и семейството му. Методите на лечение  са медикаменти и психотерапия, като най-често те се комбинират. Целта на медикаментозната терапия е да премахне чувството на напрежение и тревожност. Много от децата показват подобрение от терапия с антидепресанти и анксиолитици
Препоръчва се когнитивно-поведенческа терапия с фокус заучаване на нови умения за справяне с тревожността. Децата с това разстройство се научават да разпознават телесните симптоми на тревожността, да използват позитивни самоинструкции, които заменят наличните негативни такива. Родителите и семейството имат своята важна роля при провеждане на лечението. Може да се препоръча фамилна терапия и консултации.