Важни факти
- Една четвърт от всички възрастни съобщават, че са били физически малтретирани като деца.
- Една от 5 жени и 1 от 13 мъже споделят, че са били сексуално насилвани в детството си.
- Малтретирането има дългосрочни последици върху телесното и психичното здраве на засегнатия.
- Превенцията на малтретирането на децата е възможна и изисква мултисекторен подход.
- Ефективните програми за превенция подкрепят родителите и ги обучават на позитивни родителски умения.
СЗО 2016
Малтретирано е това дете, чиито родители или настойници причиняват или позволяват да му бъдат причинени сериозни физически увреди, създават или позволяват да бъде създаден съществен риск за сериозни увреди, предприемат или позволяват върху детето да бъде предприето действие на сексуално малтретиране.
Кои са видовете насилие?
Видове малтретиране:
– Физическо малтретиране – всяка неслучайно нанесена увреда на дете от родител или настойник.
– Сексуално малтретиране – използване на дете или юноша от друго лице за получаване на сексуално удовлетворение.
– Неглижиране – хронична неспособност на родителя или настойниците да осигурят основните потребности на детето.
– Психологично малтретиране- включващо неглижиране – неспособност на родителя или настойника да обезпечи необходимата подкрепа, внимание и привъзраност на детето или психологично малтретиране – хронични модели на поведение като унижения, обиди, присмех над детето.
– Тормозът (булинг) и кибертормозът представлява посегателство, което се извършва чрез интернет и други комуникационни технологии
Рядко се срещат случаи на деца, пострадали само от един вид малтретиране. Децата, които са физически и/или сексуално малтретирани обикновено страдат и от психологично насилие.
Какви са причините за насилието?
Много от родителите-насилници в детството си също са били жертва на физическо и сексуално насилие или са живели в семейства с висока степен на агресивност.
Родители, които са отглеждани и възпитавани по суров и жесток начин, продължават модела на отношенията със своите деца. В повечето случаи те вярват, че методите им са приемлив начин за дисциплиниране
Условията на живот, включващи пренаселеност и бедност се свързват с агресивно поведение и допринасят за физическа злоупотреба с децата.
Социалната изолация, недостатъчната подкрепа и употребата на наркотични вещества или алкохол от родителите повишават риска от неглижиране и злоупотреба.
Психичните разстройства също са от значение, тъй като оценката и мисловния процес на родителя могат да бъдат нарушени.
Някои характеристики на децата могат да увеличат тяхната уязвимост. Например:
- преждевременно родени деца с умствена изостаналост или с физически недъзи;
- деца, които плачат прекомерно или са с изискващо поведение;
- децата с хиперактивно разстройство са особено уязвими, особено при родители с ограничени възможности за справяне.
Къде се случва насилието?
Най-често децата стават жертви на насилие в семейната им среда и извършителите на насилието са родителите или техни близки, които имат редовен контакт с детето.
Обичайно в семейството единият родител е активният физически насилник, а другия пасивно приема насилието.
Често децата стават жертви на насилие в училище
Фактори, оказващи влияние върху тежестта на последствията:
- продължителността на малтретирането;
- възраст на жертвата;
- близост с насилника;
- наличие на няколко вида насилие ( напр. психологическо, физическо и сексуално );
- индивидуални характеристики на детето
Как да разпознаем насилието?
Симптоми, които биха могли да бъдат резултат от насилие над детето:
-Наранявания, за които няма логично обяснение и има разминаване в разказите на детето и родителя за случилото се
-Промяна в поведението – детето изглежда уплашено, потиснато, тревожно, със снижена себеоценка или гневно, с агресивни прояви и лесна избухливост
-Регрес в поведението- връщане към поведение, което е характерно за много по-ниска възраст – смучене на пръст, нощно напикаване.
– Нарушения в съня и апетита
-Загуба на интерес към училището и чести отсъствия
-Занемарена хигиена и външен вид, неподходящо облекло за сезона и възрастта си при неглижиране.
-Склонност към рисково поведение- употребата на наркотици и алкохол до носенето на оръжие.
-Несъответно за възрастта сексуално поведение и детайлни сексуални познания, нехарактерни за тяхната възраст, имитация на сексуални актове.
Къде да подадем сигнал за насилие над дете?
Съгласно законодателството в България, всеки който има информация и/или данни за насилие над дете е длъжен да сигнализира в отдел „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или МВР.
Първите и най-важни стъпки са насочени към съхраняване на живота и физическото здраве на детето, грижите за бъдещето и физическата му сигурност. Следва насочване към специалисти и служби, разполагащи с възможности за дългосрочни психологични и социални интервенции при детето и семейството.
Закрилата на детето срещу „всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления“ е основно право, гарантирано от Конвенцията на ООН за правата на детето (Член 19, КПД).
