При преднамереното самонараняване е налице умишлено физическо увреждане без намерение за смърт. Напоследък самонараняването сред юношите става все по-чест проблем. Различни са причините и тежестта на себеувреждащото поведение. Преднамереното самоувреждане обикновено се извършва насаме, тайно от останалите. Епизодите на самонараняване често водят от умерена до сериозна увреда на тъканите.
Чести форми на несуицидно самонараняване сред младите хора са:
- Порязване с остър предмет (бръснарско ножче, счупено стъкло)
- Одраскване
- Изгаряне
- Ухапване
- Щипане
- Удряне на главата и други части от тялото.
Повечето от младежите използват повече от един метод.
Чести засегнати области от тялото са крайниците – китки, предмишници, бедра.
Пиковата възраст за умишленото себенараняване е от 12 до 16 годишна възраст. Продължителността на това поведение е различна като може да продължи няколко години.
Самонараняващото поведение е по-често сред:
- Девойките
- Тинейджъри, които са преживели физическо, емоционално или сексуално насилие
- Злоупотребяващите с алкохол и дрога
- Деца, които са отглеждани в семейства, потискащи изявата на гнева
- Юноши, които не притежават добри умения за изразяване на емоциите и за общуване
- Юноши без достатъчна социална и семейна подкрепа
- Юноши с депресия, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, с формиращо се гранично личностово разстройство.
Умишленото самонараняване често е начин за:
- Временно облекчаване на дълбоки и силни чувства, на прекомерен натиск или тревожност
- Средство за контрол на психичната болка
- Средство за контрол над тялото
- Осигуряване на начин за преодоляване на емоционална безчувственост
- Косвена молба за помощ или средство за привличане на вниманието
- Опит за въздействие върху другите чрез манипулация, опитвайки се да ги накара да се почувстват виновни или загрижени
Самонараняващите се често съобщават, че се чувстват „празни отвътре“, неспособни да изразят своите чувства, самотни, неразбрани и страхуващи се от интимни връзки и отговорности. Самонараняването е техният начин за облекчаване на болезнени или трудни за изразяване чувства, без това да е опит за самоубийство.
Предупредителните знаци и признаци за умишлено самонараняване включват:
- Носене на дълги панталони и блузи с дълъг ръкав в топло време
- Чести необясними наранявания, например порязвания и изгаряния
- Откриване на запалки, бръсначи или остри предмети сред вещите
- Ниско самочувствие
- Затруднение със справянето с емоциите
- Проблемни взаимоотношения
- Влошено функциониране в училище или вкъщи
Стратегии за справяне със себеувреждащото поведение
Преодоляването на този проблем изисква търпение и предприемане на съответни действия.
Първата основна стъпка е разпознаване на себенараняващото поведение. Важно е родителят да не изпада в паника при откриване на това у своето дете. Добре е да се помни, че себенараняването е неадаптивна стратегия за справяне със силните емоции. Ако се реагира с прекомерна критика и обвинения, може да се стигне до засилване на нежеланото поведение.
След разкриване на проблема е добре да се потърси консултация с детски психиатър за оценка на състоянието и изясняване на причините за това. Ако при юношата се установи налично психично разстройство, може да се назначи медикаментозно лечение (ако такова се налага) и да бъде предложена психотерапия. Целта на психотерапията е да се намерят по-ефективни методи за справяне с емоциите. Подобряването на уменията за комуникация, развитието на по-добри стратегии за справяне със стреса и избягването на провокиращи фактори са други важни цели в психотерапията.
При наличие на семейни конфликти може да бъде препоръчана фамилна терапия. Важно е да се открият стресори като училищен тормоз, училищни затруднения, злоупотреба с алкохол, травматични преживявания.
Груповата терапия също може да бъде полезна за юноши със затруднения в комуникацията и социалните умения.
На родителите се препоръчва да ограничат достъпа до остри предмети в дома.
При проява на достатъчно търпение и назначена подходяща психотерапия, много юноши успяват да превъзмогнат себеувреждащото поведение.