Тиковете са неволеви, бързи, често повтарящи се неритмични движения на отделни мускулни групи. Тиковете се преживяват като непреодолими, но могат да бъдат потиснати за определен период от време.
Тиковете могат да се разделят на прости и сложни, на двигателни (моторни) и гласови(вокални).
Прости двигателни тикове | Прости вокални тикове | |
|
|
Сложни двигателни тикове | Сложни гласови тикове |
|
|
Преходните тикове често започват по време на ранната предучилищна възраст и се наблюдават при около 15 % от всички деца. Тиковете включват мигане, свиване на носа, гримасничене, отклоняване на очите. Преходните вокализации са по-рядко срещани и включват различни гърлени звуци, бръмчене и др. Детските тикове могат да изглеждат чудати/странни, като например удряне на дланите, пипане и щипане на гениталиите. Преходните тикове са с продължителност от седмици до няколко месеца. Те са особено забележими при повишени изисквания или умора. Момчетата са три до четири пъти по- засегнати в сравнение с момичетата. По дефиниция преходните тикови разстройства не продължават повече от една година.
Хроничните тикове се отличават от преходните по продължителността си (повече от година) и по техния относително непроменлив характер.
Синдром на Турет
Счита се за най-тежкото тиково разстройство. Синдромът носи името на френския лекар George Gilles de la Tourette. Това е невроразвитийно разстройство, характеризиращо се с множество двигателни тикове и един или повече гласови тикове с продължителност над 1 година. Началото е преди 18 години, обикновено в детска възраст.
Влиянието на разстройството върху живота на засегнатите е значимо. По-често засегнати са момчетата. Болестността в детска възраст е около 1 %.
Тиковете се променят по тежест и честота като се наблюдават периоди на влошавания и подобрение.
Каква е причината за синдром на Турет?
Макар че точната причина е неизяснена, повечето проучвания установяват, че синдромът е свързан с генетично предразположение и е повлиян от нарушения в мозъчните невротрансмитери. Влияние оказват и средови фактори като инфекции, невроимунологични ефекти, усложнения по време на бременността, раждането или скоро след раждането. Психосоциалните фактори не причиняват синдрома на Турет, но могат да провокират изявата му при предразположеност за това.
Кои са признаците и симптомите при синдром на Турет?
Началото на разстройството е във възрастовия диапазон от 2 до 21 години с пик на около 6 – 8г. възраст.
Вокалните (гласовите) тикове обикновено се появяват няколко месеца до година по-късно. Първите тикове най-често засягат главата и лицето. Примигването с очи е сред първите и най-чести тикове.
Тиковете могат да бъдат прости (примигване, въртене на очи) или сложни (докосване, подскачане).
Простите гласови тикове включват подсмърчане, прочистване на гърлото, звучно преглъщане, похъркване, покашляне.
Комплексните гласови тикове могат да са от типа на лаене, издаване на други животински звукове, изричане на определени думи.
Обичайно тиковете се усилват и намаляват, като обикновено се предшестват от „предупредителни” усещания, намаляват при целенасочено поведение и се усилват по време на емоционални вълнения и умора.
Други по-редки симптоми са:
- ехолалия (повтаряне на това, което събеседника казва)
- ехопраксия (копиране на това, което други прави)
- палипраксия (повтаряне на едно и също действие)
- палилалия (повтаряне на последната дума от едно изречение)
- копролалия (нецензурирани, социално неприемливи думи)
Както двигателните тикове, така и вокалните тикове могат да бъдат волево потиснати за кратко време. Те се засилват и задълбочават при стресови ситуации и умора.
Може ли да очакваме наличие на други психични разстройства при децата със синдром на Турет?
При децата със синдром на Турет често се установяват съпътстващи проблеми. Най-често срещаните разстройства са:
- Обсесивно-компулсивно разстройство
- Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност
- Специфични обучителни затруднения като дислексия, дискалкулия, дисграфия
- Тревожни разстройства
- Себенераняващо поведение
- Поведенчески проблеми
Как се диагностицира синдром на Турет?
Няма специфичен кръвен или инструментален тест, който да потвърди Синдром на Турет. Диагнозата се поставя от детски психиатър след провеждане на обстойно интервю с родителите и детето, и след преглед. В някои случаи, за да се отхвърли друго заболяване, може да се назначат допълнителни изследвания като ЕЕГ, КАТ, лабораторни изследвания и др.