Кога тревожността от раздяла при децата е нормална и кога е болестна?
В ранното детство раздялата с родител често води до тревожност у детето, проявяваща се с плач, гневни избухвания или потиснатост. При най-малките деца това поведение се приема като част от нормалното им развитие.
Нормалната сепарационна тревожност (тревожността при раздяла) се появява преди 1 годишна възраст и продължава до 3-4 години. При отделните деца се наблюдават значителни разлики в интензивността и продължителността на тревожността. Дори и при по-големите деца, лекото безпокойство при раздяла с родител, се приема за нормално преживяване.
При някои деца сепарационната тревожност не отминава с времето, а интензивността вместо да намалява се засилва.
Сепарационно тревожно разстройство може да се предполага в случаите, когато:
- тревожността при раздяла е свръхмерна
- повлиява негативно/пречи на нормалните ежедневни дейности на детето като училище, приятелства, участие в различни дейности
- продължава дълго (седмици или дори месеци).
Кои са симптомите на сепарационно тревожно разстройство?
Сепарационното тревожно разстройство е сериозно емоционално разстройство.
Главната разлика между нормалната и патологичната сепарационна реакция е интензивността на страховете от раздяла, степента на причиненото страдание и засягането на ежедневието на детето.
При това разстройство децата имат засилена тревожност при раздяла със значимата фигура на привързаност, която се проявява със:
- Страх, че родителят може да излезе и да не се върне.
- Нежелание да отидат на училище поради страх от раздяла с близките си.
- Нежелание или отказ да остават сами вкъщи
- Страх, че нещо лошо ще се случи с техните близки. Безпокойство, че по време на тяхното отсъствие, родителите ще бъдат сполетени от нещастие – ще се разболеят, ще претърпят катастрофа, ще бъдат наранени.
- Безпокойство, че непредвидено събитие ще доведе до постоянната раздяла с обекта на тяхната привързаност. Например да бъдат отвлечени, убити или да се изгубят.
- Повтарящи се кошмари, свързани с раздяла.
Децата със сепарационно тревожно разстройство имат повтарящи се телесни оплаквания, появяващи се преди или по време на раздяла като:
- болки в стомаха
- гадене
- сърцебиене
- повръщане
- главоболие
- мускулни болки
- общо неразположение
Те често:
- отказват да ходят на училище.
- отказват да си легнат и не желаят да заспят без да бъдат в близост до родителя си.
- следват навсякъде майка си. Хващат родителя за ръката или крака при всеки негов опит за отдалечаване.
Това тревожно разстройство е с начало преди 18 годишна възраст с пик към 7-10 г. възраст. Продължителността на проявите е най-малко 4 седмици. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите. Честотата при момчетата и момичетата е сходна с лек превес при момичетата.
Кои са рисковите фактори за сепарационно тревожно разстройство?
Фактът, че сепарационната тревожност е по-честа в някои семейства, води до предположението, че съществува генетична предразположеност към разстройството.
Разстройството нерядко започва след значимо травматично преживяване в живота на детето-болничен престой, загуба на домашен любимец, промяна на обкръжението и средата на живот.
Децата, чиито родители са свръхобгрижващи са по-предразположени към сепарационно разстройство. Стилът на родителстване е от съществено значение. Детето може да пресъздава модела на избягващо поведение заучен от родителя. Прекомерно суровото дисциплиниране и заплахите за изоставяне на детето могат да доведат до засилване на тревожността у него.
Понякога сепарационната тревожност при детето е своеобразен израз на високата тревожност от раздяла при майката. Има случаи, когато родителите и детето взаимно подхранват тревожността си.
Каква е прогнозата?
Сепарационното тревожно разстройство показва променлив ход (с периоди на влошавания и подобрения). Около 30-40% от засегнатите продължават да имат определени тревожни или депресивни симптоми по време на зрелостта си. Често децата със сепарационно тревожно разстройство имат и друго тревожно разстройство.
Прогнозата като цяло е добра при ранна идентификация на разстройството и при ранни терапевтични интервенции, включващи семейството и детето.
Как се диагностицира сепарационно тревожно разстройство?
Диагностицирането на психичните разстройства при деца, юноши и възрастни е базирано на наличие на определен брой признаци и симптоми. Детският психиатър извършва оценка на състоянието като провежда диагностично интервю, събира подробна медицинска информация, наблюдава поведението на детето и прави физикален преглед. Детският психиатър може да назначи изследвания с цел изключване на други телесни заболявания.
Какво е лечението на сепарационно тревожно разстройство?
Най-леките случаи не се нуждаят от медикаментозно лечение. По-тежките, при които има и училищен отказ, налагат такова. Целта на лечението е да се намали тревожността при детето, да се засили чувството на сигурност при детето и обгрижващите го, да се запознае семейството с естеството на разстройството.
Терапевтичните възможности включват:
- Психотерапия: Психотерапията е основен подход. Целта е да се подпомогне детето да понася раздялата с основните фигури на привързаност без прояви на страдание и без това да води до нарушаване на извършваните от него дейности.
- Когнитивно-поведенческата терапия има за цел да промени някои погрешни мисли у детето, така че поведението му да стане по-адаптивно.
- Семейната терапия може да помогне за справяне с епизодите на силна тревожност у детето.
- Медикаменти: Антидепресантите или анксиолитични лекарства могат да се използват в по-сериозните случаи на сепарационно тревожно разстройство.
