Суициди в детско-юношеска възраст

Суицидите са значим обществен проблем.

  • В световен мащаб на всеки 40 секунди някой приключва живота си със суицид.
  • Според СЗО около 800 000 души годишно в света умират от суицид.
  • В много страни суицидът е сред водещите причини за смърт при децата и юношите.

Суицидът е третата водеща причина за смърт сред 15-19 годишните за 2018 и втората водеща причина за смърт през 2016г (СЗО).

Възраст

Едва след 8 – годишна възраст децата добиват представа за суицида и способност да го извършат.  Извършването на самоубийство преди 12 годишна възраст е изключително рядко. По – ниският суициден риск при децата вероятно се дължи на липсата на основните рискови фактори като психични разстройства и употреба на психоактивни вещества, с липсата на достъп до летални средства и с по-незрелите умения за планиране. От значение са и съществуващите протективни фактори като наличие на близка връзка със семейството. Вероятното обяснение за нарастване на случаите в юношеството е намесата на нови рискови фактори. Това са афективните разстройства и алкохолната злоупотреба (Brent 1989, 1993; Gould 1990; Shaffer 1996a) .

 Пол

В юношеството суицидните идеи и опитите са по-чести при момичетата (Safer 1997; Center for disease control 2000), а реализираните самоубийства са по-чести сред момчетата и мъжете.

Съотношението момчета : момичета е около 4 към 1 за Европа и Америка. Това се свързва с по-агресивните средства за суицид и спецификите на рисковите фактори при момчетата – импулсивна агресия, алкохолна злоупотреба.

Има и региони със сходно съотношение на извършени суициди като например Китай. Причините за високата честота на суициди в Китай се обяснява с достъпа и използването на пестициди, които са много летални, както и с ограничените медицински служби (Turecki & Brent, 2016) .

Суициден метод

Повечето от девойките взимат свръхдоза лекарства. В Западна Европа най-използвания метод сред момчетата е обесването, скачането от високо или хвърлянето пред влак.

Региони и тенденции

Отчита се спад в честотата на суицид през последните години. Широкоразпространено обяснение е, че редукцията е резултат на по-често предписване и прием на по-новите антидепресанти сред младежите. (Ohberg 1998, Olfson 1998, Blanco& Olfson 2000).

 Рискови фактори

  • Предишен суициден опит
    • Около 30 % от извършилите суицид имат анамнеза за предишен суициден опит
    • След суициден опит рискът нараства
  • Психиатрични разстройства

Психични разстройства се установяват при 80-90 % от извършилите суицид. Афективни и тревожни разстройства, поведенчески и разстройства със употреба на ПАВ са най-важните състояние. Училищното отпадане поради Специфични обучителни затруднения също играе роля. (APA, 2013). Тежестта на разстройството оказва значим ефект върху суицидния риск.

Проблемите със съня (трудно заспиване и често пробуждане) също са свързани със суицидалността (Wong 2016).

Чувствата като безнадеждност и безполезност, както и импулсивна агресивност са рискови. Често те са в контекста на депресия или поведенческо разстройство, но могат да са високи и без наличие на психично разстройство

Семейна психопатология и наличието на суицидно поведение в семейството се свързват с по-висок суициден риск

Училищният тормоз, проблемите със закона или дисциплинарни кризи, училищни затруднения или задържане в ареста също са от значение .

Протективни фактори:

  • Семейна кохезия-споделяне на интереси, емоционална подкрепа
  • Добри умения за решаване на конфликти
  • Подкрепа от учители или други значими възрастните
  • Усещане за свързаност в училище
  • Положителни взаимоотношения с други младежи
  • Ограничен достъп до средства за суицидно поведение
  • Чувство за значимост/увереност
  • Умения за търсене на помощ и съвет
  • Контрол върху импулсите
  • Отговорност за другите
  • Стабилна среда в обкръжението
  • Религиозност/културални вярвания, които не окуражават себенараняването
  • Участие в спортен отбор
  • Достъп до служби за лечение на психично/соматично заболяване

http://wsa.net/resources/1631.pdf

Оценката на суицидния риск остава предизвикателство, тъй като причините за суицидът са мултифакторни.

Справянето със суицидалността изисква насоченост към индивидуалните рискови фактори

Добре е да се изготви терапевтичен план, включващ психофармакологични и психотерапевтични стратегии за намаляване на острия стрес.

Основните принципи на справяне със суицидалността включват:

  • Осигуряване защита и безопасност на детето
  • Лечение на подлежащото психично
  • Придържане към терапията
  • Активно включване както на пациента, така и на родителите в плана и изпълнението му
  • Освобождаване от училище или от други ангажименти с цел намаляване на актуалните изисквания, които надвишават капацитета на юношите
  • Регулярно проследяване за оценка на състоянието и суицидния риск
  • Изготвяне на план на действие при остра суицидална криза
  • Ефективна комуникация между различните професионалисти – социални работници, психотерапевт, педиатър, детски психиатър

Превенция

В програмата за превенция на суицидите на СЗО се препоръчва:

  • Намален достъп до средствата за суицид – токсични субстанции, огнестрелни оръжия
  • Ранно откриване и лечение на психичните заболявания- насочване към детски психиатри
  • Отговорност на медиите при отразяване на извършваните суициди

 

Разпознаването на младежите в риск и прилагането на ефективни мерки е от особена важност за всяка страна.