Суициди в детско-юношеска възраст

Суицидите са значим обществен проблем.

  • В световен мащаб на всеки 40 секунди някой приключва живота си със суицид.
  • Според СЗО около 800 000 души годишно в света умират от суицид.
  • В много страни суицидът е сред водещите причини за смърт при децата и юношите.

Суицидът е третата водеща причина за смърт сред 15-19 годишните за 2018 и втората водеща причина за смърт през 2016г (СЗО).

Възраст

Едва след 8 – годишна възраст децата добиват представа за суицида и способност да го извършат.  Извършването на самоубийство преди 12 годишна възраст е изключително рядко. По – ниският суициден риск при децата вероятно се дължи на липсата на основните рискови фактори като психични разстройства и употреба на психоактивни вещества, с липсата на достъп до летални средства и с по-незрелите умения за планиране. От значение са и съществуващите протективни фактори като наличие на близка връзка със семейството. Вероятното обяснение за нарастване на случаите в юношеството е намесата на нови рискови фактори. Това са афективните разстройства и алкохолната злоупотреба (Brent 1989, 1993; Gould 1990; Shaffer 1996a) .

 Пол

В юношеството суицидните идеи и опитите са по-чести при момичетата (Safer 1997; Center for disease control 2000), а реализираните самоубийства са по-чести сред момчетата и мъжете.

Съотношението момчета : момичета е около 4 към 1 за Европа и Америка. Това се свързва с по-агресивните средства за суицид и спецификите на рисковите фактори при момчетата – импулсивна агресия, алкохолна злоупотреба.

Има и региони със сходно съотношение на извършени суициди като например Китай. Причините за високата честота на суициди в Китай се обяснява с достъпа и използването на пестициди, които са много летални, както и с ограничените медицински служби (Turecki & Brent, 2016) .

Суициден метод

Повечето от девойките взимат свръхдоза лекарства. В Западна Европа най-използвания метод сред момчетата е обесването, скачането от високо или хвърлянето пред влак.

Региони и тенденции

Отчита се спад в честотата на суицид през последните години. Широкоразпространено обяснение е, че редукцията е резултат на по-често предписване и прием на по-новите антидепресанти сред младежите. (Ohberg 1998, Olfson 1998, Blanco& Olfson 2000).

 Рискови фактори

  • Предишен суициден опит
    • Около 30 % от извършилите суицид имат анамнеза за предишен суициден опит
    • След суициден опит рискът нараства
  • Психиатрични разстройства

Психични разстройства се установяват при 80-90 % от извършилите суицид. Афективни и тревожни разстройства, поведенчески и разстройства със употреба на ПАВ са най-важните състояние. Училищното отпадане поради Специфични обучителни затруднения също играе роля. (APA, 2013). Тежестта на разстройството оказва значим ефект върху суицидния риск.

Проблемите със съня (трудно заспиване и често пробуждане) също са свързани със суицидалността (Wong 2016).

Чувствата като безнадеждност и безполезност, както и импулсивна агресивност са рискови. Често те са в контекста на депресия или поведенческо разстройство, но могат да са високи и без наличие на психично разстройство

Семейна психопатология и наличието на суицидно поведение в семейството се свързват с по-висок суициден риск

Училищният тормоз, проблемите със закона или дисциплинарни кризи, училищни затруднения или задържане в ареста също са от значение .

Протективни фактори:

  • Семейна кохезия-споделяне на интереси, емоционална подкрепа
  • Добри умения за решаване на конфликти
  • Подкрепа от учители или други значими възрастните
  • Усещане за свързаност в училище
  • Положителни взаимоотношения с други младежи
  • Ограничен достъп до средства за суицидно поведение
  • Чувство за значимост/увереност
  • Умения за търсене на помощ и съвет
  • Контрол върху импулсите
  • Отговорност за другите
  • Стабилна среда в обкръжението
  • Религиозност/културални вярвания, които не окуражават себенараняването
  • Участие в спортен отбор
  • Достъп до служби за лечение на психично/соматично заболяване

http://wsa.net/resources/1631.pdf

Оценката на суицидния риск остава предизвикателство, тъй като причините за суицидът са мултифакторни.

Справянето със суицидалността изисква насоченост към индивидуалните рискови фактори

Добре е да се изготви терапевтичен план, включващ психофармакологични и психотерапевтични стратегии за намаляване на острия стрес.

Основните принципи на справяне със суицидалността включват:

  • Осигуряване защита и безопасност на детето
  • Лечение на подлежащото психично
  • Придържане към терапията
  • Активно включване както на пациента, така и на родителите в плана и изпълнението му
  • Освобождаване от училище или от други ангажименти с цел намаляване на актуалните изисквания, които надвишават капацитета на юношите
  • Регулярно проследяване за оценка на състоянието и суицидния риск
  • Изготвяне на план на действие при остра суицидална криза
  • Ефективна комуникация между различните професионалисти – социални работници, психотерапевт, педиатър, детски психиатър

Превенция

В програмата за превенция на суицидите на СЗО се препоръчва:

  • Намален достъп до средствата за суицид – токсични субстанции, огнестрелни оръжия
  • Ранно откриване и лечение на психичните заболявания- насочване към детски психиатри
  • Отговорност на медиите при отразяване на извършваните суициди

 

Разпознаването на младежите в риск и прилагането на ефективни мерки е от особена важност за всяка страна.

 

Как да помогнем на децата по време на пандемията?

Случаите на пандемията COVID-19 се увеличават. Животът на милиони деца  по света вече e засегнат и променен. В създалата се нова ситуация тревожността и несигурността се увеличават.

Ето някои лесни начини за подкрепа на децата:

  1. Придържайте се към фактите. Добрата новина е, че децата са пощадени от коронавируса и няма нито един случай на дете с фатален край. Уверете ги, че те са в безопасност и вие ще бъдете с тях. Имайте готовност да повторите фактите и обясненията няколко пъти. Говорете на достъпен за тях език.
  2. Дайте им отговорности: В тази ситуация те имат възможността да се научат да се грижат за другите и да мислят за околните. Могат да бъдат натоварени със задачата да се обаждат редовно на техните баби и дядовци или да им пишат съобщения.
  3. Запазете спокойствие и вие! Успокойте се! Децата копират това, което правите, а не това, което говорите. Грижете се за себе си! Овладейте собствената си тревогата!
  4. Ангажирайте ги: играйте настолни игри, гледайте хубави филми, направете си музикална вечер или гответе заедно.
  5. Насърчете ги да поддържат връзка с приятелите си чрез видеоразговори! Не бива да се изолират емоционално.
  6. Регулирайте емоциите им: осигурете им възможността да задават въпроси, обсъдете емоциите, свързани с пандемията. Това е особено важно, когато децата са изолирани поради затваряне на училищата. Не е нужно постоянно да задавате въпроси, но имайте готовност да изслушвате.
  7. Ограничете гледането на телевизия и търсенето на новини от медиите: Медиите не винаги предоставят точна информация и могат да засилят тревогата на децата. Насърчете ги да търсят информация от достоверни източници. Децата са склонни погрешно да интерпретират получената информация.
  8. Научете ги на добри хигиенни навици.
  9. Насърчете научния им интерес и кариерната им ориентация като обсъдите възможността за създаване на ваксина или лекарство за болестта, за отговорностите на сестрите и лекарите, които работят с тези пациенти.
  10. Насърчете ги да се грижат за себе си! Да спят достатъчно, да се хранят разнообразно, да спортуват и да приемат достатъчно течности.
  11. Придържайте се към рутината: Ако училището е затворено, направете график на детето за обучение и за игра. Вечеряйте заедно, четете им приказка преди лягане, гледайте филми.

 

https://iacapap.org/remember-surviving-the-pandemic-with-your-children/

https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/prepare/managing-stress-anxiety.html#parents

Онлайн резервация на час при специалист

Уважаеми родители,

Може да резервирате онлайн час за консултация с нашите специалисти като направите регистрация в платформата Супердок.бг.

Вижте графика и запазете час при:

Разгледайте работното време и запазете час при:

 

Оценка на развитието на детето

Оценка на развитието на дете се извършва при съмнение за езиково разстройство, умствена изостаналост, разстройство от аутистичния спектър, хиперкинетично разстройство, емоционално или поведенческо разстройство, училищни затруднения и др.

Целта на оценката е диагностично уточняване, откриване на силните страни у детето, използване на ресурсите на семейството, планиране на необходимите интервенции, изготвяне на терапевтичен план.

Добрата практика предполага оценката на развитието на детето да се извършва от мултидисциплинарен екип.

 

Оценката се състои от:

Начална консултацията с детски психиатър, включваща:

  • Събиране на основни данни за развитието на детето;
  • Наблюдение на поведението и свободната игра на детето, на комуникацията дете/родители;
  • Интервю с детето
  • Насочване за допълнителни консултации с други медицински специалисти, ако е необходимо

 Извършване на специализирано психологично и/или логопедично изследване на детето в отделни срещи (прилагане на стандартизирани психологични тестове).

 Заключителна среща, на която:

  • на родителите се дават разяснения за резултатите от направените изследвания и същността на установеното разстройство;
  • се обсъждат възможните интервенции;
  • детето се насочва за психотерапия или специализирана работа, ако е необходимо;
  • се назначава и провежда медикаментозна терапия;
  • се планират следващи консултации.

Детският психиатър координира мултидисциплинарния екип.

Детският психиатър може да бъде периодичен съветник на семействата и да осигурява документално детето за получаване на разбиране и помощ(в детска градина и училище).