Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно – компулсивното разстройство (ОКР) обикновено започва в детско-юношеска или в млада възраст. Характеризира се с повтарящи се натрапливости и/или ритуали, които причиняват значим дискомфорт и повлияват ежедневното функциониране на засегнатите.
Натрапливостите (обсесиите) са мисли, образи и импулси, които са повтарящи се, времеемки и причиняват значима тревожност или дистрес. Често те са нереалистични или нелогични.
Компулсиите (ритуалите) са повтарящи се движения като миене на ръце, подреждане, проверяване или психични действия като броене, повторение на думи и др. При ОКР натрапливостите и ритуалите причиняват значима тревожност и повлияват ежедневието, училищното функциониране, социалните дейности или взаимоотношенията с другите.

Обсесивно-компулсивното разстройство засяга всички възрастови групи без значение от техния социо-икономически статут или религия. Среща се в 1 до 3% от децата.

В 50 до 80% от случаите симптомите на ОКР са с начало преди 18 годишна възраст. (Kessler и сътр, 2005)

Точните причини за обсесивно-компулсивно разстройство са неясни. При обсесивно-компулсивното разстройство се наблюдава фамилна унаследяемост. Членове на семейството на хора с обсесивно-компулсивно разстройство често имат същото разстройство, тревожни или афективни разстройства. Изследванията при близнаци показват по-висока изява на ОКР при еднояйчните отколкото при двуяйчните близнаци, което подкрепя твърдението за унаследяване на предразположението към това разстройство. Проучванията установяват връзка между ОКР и синдром на Турет (тикова болест), което предполага генетична свързаност между двете състояния. Гените, обаче, сами по себе си не обясняват обсесивно-компулсивното разстройство. Има деца с ОКР без фамилна обремененост. Проучвания показват, че ОКР може да се развие или да се влоши след стрептококова бактериална инфекция.

Обсъждат се невротрансмитерни нарушения, свързани със серотонина, допамина, глутамата и др.

Децата и юношите често изпитват срам и неудобство от натрапливостите и ритуалите. Много от тях отказват да говорят за техните мисли и поведение. Добрата връзка между родителите и децата може да подобри разбирането на проблема и да помогне на родителите да подкрепят по подходящ начин своите деца.
При малките деца разстройството е трудно разпознаваемо, тъй като родителите отдават наблюдаваното поведение на естествения процес на развитие, а децата не могат да оценят своите мисли и действия като необичайни. По-големите деца скриват поведението си, притеснявайки се, че полудяват, че са по-различни от останалите.

Детето с обсесивно-компулсивно разстройство може да има някои от следните симптоми:

  • многократно проверява дали врата е заключена, дали лампите са изгасени, дали домашните са написани, дали учебниците са в раницата, дали прозорците са затворени
  • избягва някои места поради страх от заразяване или заразяване, използва краищата на ръкавите или салфетки в градския транспорт или при отваряне на врати
  • изглежда разсеяно или без достатъчна концентрация поради мисловни ритуали
  • често мие ръцете или тялото си по ритуален начин
  • дълго се задържа в тоалетната или банята
  • избягва докосването на определени предмети
  • закъснява за училище или за уговорени срещи
  • при писане има зачеркнати думи, повторения, избягване на определени думи
  • търси уверения или задава въпрос, когато вече е получило отговора
  • често се извинява за дреболии
  • настоява предметите да бъдат подредени по определен начин
  • брои или повтаря определени неща по няколко пъти, има „щастливи“ и „нещастни“ числа
  • складира, трупа вещи
  • изпълнението на задълженията му отнема твърде дълго време.

По-голямата част от децата с ОКР могат успешно да бъдат лекувани като се използват медикаменти от групата на антидепресантите – най-вече инхибитори на обратния захват на серотонина – в комбинация с психотерапия (когнитивно-поведенчески техники). Подкрепата на семейството и обучението са от ключово значение при лечението.
Търсенето на помощ от детско-юношески психиатър е от важно значение за разбирането на сложността на заболяването и за получаване на  адекватна помощ.

Биполярно афективно разстройство при деца и юноши

Биполярно разстройство при деца и юноши

16831200879_ca8d901104-1

Биполярното разстройство е психично разстройство, което се характеризира със значими промени в настроението, енергията, мисленето и поведението на засегнатите. Юношите с биполярно разстройство имат периоди (епизоди) на мания и депресия, а понякога се наблюдават и смесени епизоди.

Основните прояви при биполярното разстройства са свързани с промяна в 3 основни сфери- настроение, мислене и двигателно поведение.

Маниен епизод: Манийният епизод включва период на прекомерно весело или твърде раздразнително настроение, заедно с повишена двигателна активност.
Други маниини симптоми са:
• Нереалистично висока себеоценка – децата и юношите се чувстват всесилни или супергерои
• Отчетливо повишена енергия
• Намалена нужда от сън без да се усеща умора
• Ускорено мислене и ускорена реч- говорят прекомерно, бързо и е трудно да бъдат прекъснати
• Лесна отвлекаемост- вниманието постоянно скача от един на друг обект
• Рисково поведение като например: употреба на алкохол и психоактивни вещества; непредпазливо шофиране; необмислени сексуални контакти

Депресивен епизод: Хората с биполярно разстройство може да имат периоди на депресия. Депресивният епизод включва потиснато, депресивно или раздразнително настроение.
Други депресивни симптоми са:
• Загуба на удоволствие от извършване на предишни любими дейности, загуба на интереси
• Снижена енергия или умора
• Значими и отчетливи промени в съня, например прекомерна сънливост, трудности при заспиване, ранно събуждане
• Лоша концентрация
• Усещане за скука
• Изразени промени в хранителните навици като намален апетит, недостатъчно наддаване на тегло, прекомерно хранене
• Чести телесни оплаквания като главоболие или стомашна болка
• Мисли за смъртта или мисли за самоубийство

При децата депресивното настроение често е свързано с раздразнителност. Симптоматиката в детството може да бъде нехарактерна като по-често се свързва с неприятни телесни оплаквания и повишена тревожност.

Някои от посочените признаци и симптоми се наблюдават и при други психични разстройства, например злоупотреба с психоактивни вещества, шизофрения, хиперкинетично разстройство и други.
Биполярното афективно разстройство може да засегне както децата, така и юношите. Ако единият или двамата родители са с биполярно афективно разстройство, рискът децата им да имат същото разстройство е по-висок.

Биполярното афективно разстройство е свързано с генетични фактори като се отчитат промени в невротрансмитерните системи.

Допълнителни фактори за отключване и поддържане на разстройството са с психо-социален характер.

Поставянето на диагноза биполярно афективно разстройство при деца и юноши е сложно и изисква внимателно наблюдение на поведението. Извършването на задълбочена оценка от детски психиатър е първа стъпка преди започване на медикаментозна терапия. Биполярното разстройство може да бъде успешно лекувано. Терапията обикновено се състои от включване на стабилизатор на настроението(валпроат, карбамазепин, литий), атипични антипсихотици, обучение на пациента и семейството за заболяването. Медикаментите намаляват броя и тежестта на манийните и депресивните епизоди и предпазват от нови такива.