Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение във формирането на когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.
Оценката на интелектуалното ниво трябва да се базира върху цялата налична информация за детето, адаптивното му поведение и резултатите от психометричните тестове.
Умствената изостаналост представлява :
- интелектуално функциониране значимо под общото нормално ниво (измерено чрез възрастовоспецифичен стандартизиран тест за интелигентност),
- дефицит на адаптивното поведение-социални умения, практически умения в ежедневието, умения за боравене с понятия и др.
- начало преди 18 годишна възраст.
За сигурна диагноза трябва да е налице снижено ниво на интелектуално функциониране, водещо до намалени възможности за адаптация към ежедневните изисквания на социалната среда. Психометричните резултати са ориентировъчни и не бива да се прилагат ригидно.
Диагностицирането се извършва от екип, който включва детски психиатър/детски невролог и психолог със специалност „Клинична психология“.
Информацията за функционирането и адаптивното поведение на детето се събира от повече от един сигурен източник (обикновено това са родителите плюс възпитатели в детска градина, учители в училище и др), както от наблюдението и от интервюто с детето.
За надежден IQ – тест се приема HAWIK-R, WISC-R (Скали за измерване на интелекта на Векслер за деца, ревизиран, адаптиран за България).
Поставянето на диагнозата умствена изостаналост не изисква установяване на причинния фактор. В повечето от случаите при лека степен умствена изостаналост причината не може да бъде открита.
Степени
| Умствена изостаналост
|
Интелектуален квотиент |
| Лека | 50 до 70 |
| Умерена | 35 до 50 |
| Тежка | 20 до 35 |
| Дълбока | Под 20 |
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Децата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участвуват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакински умения. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от децата имат значими проблеми при четене и писане. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезно. Повечето от хората на горната граница на леката степен са способни да извършват работа, свързана по-скоро с практически отколкото с умствени умения, включваща неквалифициран или нискоквалифициран физически труд.
УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Разбирането и използването на речта се развиват бавно и постиженията в тази област са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения също изостават.
Успехите в училище са ограничени, но една малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Обучителните програми могат да дадат възможност на тези деца да развият потенциала си и да придобият някои основни умения.
Рядко се достига до напълно независимо съществуване в зряла възраст. Тези хора са напълно подвижни и физически активни и повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности.
ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Повечето деца с тежка умствена изостаналост страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други дефицити, които свидетелствуват за наличието на значима увреда иди неправилно развитие на централната нервна система.
ДЪЛБОКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Способността на засегнатите да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето деца с дълбока умствена изостаналост са неподвижни, или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение. В повечето случаи може да се открие органична етиология. Тежките неврологични или други телесни заболявания са често срещани.
Причини за умствена изостаналост
- Генетични – хромозомни аномалии, метаболитни заболявания и др
- Биологични – инфекции, травми, ендокринопатии, интоксикации др
- Психосоциални – нисък социо-икономически статус, ниско образователно ниво на родителите, недохранване, малтретиране на детето, институционализъм, ранно родителство с липса на родителски умения и др.
Причинните фактори и от трите групи могат да действат поотделно или в съчетание.
Подпомагане и интервенции
Все повече нараства ролята на превенцията.
Целта на интервенциите е постигане на максимално възможно ниво на постигане на независимост и по-добро качество на живот.
Добре е да се оказва помощ от различни институции – училище, социални грижи, медицинска и психиатрична помощ.
При разрушително или опасно поведение често се налага прилагане на психотропни медикаменти.