Към родителите на деца с хиперкинетично разстройство

Семействата на деца с хиперкинетично разстройство са с повишено равнище на стрес и депресивност, с по-чести брачни конфликти. Родителите на  тези деца често са дълбоко огорчени от неуспеха да се справят с поведението на своето дете.

Добрата новина е, че има няколко стъпки, които може да предприемете, за да сте по-ефективен родител и  да внесете известен порядък в ежедневието си.

Ето няколко съвета за това:

Информирайте се и научете повече за хиперкинетичното разстройство  от проверени, надеждни и достоверни източници.

Не отлагайте извършването на клинична оценка на състоянието. Търсете информация и помощ от опитни специалисти в областта на това разстройство. Правилното и навременното диагностициране и лечение на разстройството ще позволи на детето да изяви своите възможности и потенциал.

Направете график на дейностите вкъщи. Въведете определено време за събуждане, хранене, игри, училищна подготовка, помощ в домакинството, компютърни игри, гледане на телевизия и лягане. Закачете графика на видно за детето място. Ако детето все още не може да чете, използвайте картинни символи.

Въведете твърди правила за поведение в дома. Правилата за поведение трябва да са кратки и ясни. Важно е да се обясни на детето какво ще последва, ако правилата се нарушат. Нагледно и писмено представете лист с последиците в близост до списъка с правилата за поведение в дома.

Използваните наказания трябва да са справедливи, бързи и постоянни във времето. Добре е да се използват леки наказания като например кратки заповеди насочени към детето, лишения от забавления. По-значителни наказания могат да се предприемат при сериозни нарушения или несъдействие. Такава е например процедурата позната като тайм-аут. При нея родителите незабавно преместват детето  на спокойно, обезопасено и изолирано място в рамките на дома.

Уверете се, че детето разбира дадените му инструкции. За целта привлечетe вниманието му и поддържайте добър очен контакт с него. Кажете с ясен и спокоен глас какво точно искате, след което го накарайте да повтори дадените му указания. Най-добре е инструкциите да са прости и кратки. След извършване на желаното, поздравете детето за доброто поведение.

Бъдете позитивни, използвайте поощрения. Кажете на детето си какво желаете, а не какво не желаете да прави. Награждавайте го за всяко добро поведение-позитивирайте го дори за дребните неща, които прави по подходящ начин като обличане, тихо затваряне на вратите. Децата с ХКР се нуждаят от по-видими последици на поведението си, които да ги мотивират за работа, да следват правилата и да се държат добре. Подходящи награди могат да бъдат привилегии за допълнително време за игра на компютър, гледане на телевизия, материални награди като малки играчки, вещи за колекциониране и др.

Бъдете постоянни. Спазвайте обещанията си. Правете това, за което предварително сте се договорили. Ако детето ви наруши правилата, еднократно повторете правилото с тих глас. Когато това не свърши работа, приложете предвидените наказания, според уговорката. (Не използвайте физически наказания. Те влошават положението. Не използвайте унижаващи достойнството на детето наказания.) Трябва да бъдете постоянни през цялото време. Реагирайте по един и същи начин на поведението, което се опитвате да промените.

Постоянството означава, че изискванията, наказанията и наградите на всички грижещи се за детето ще са максимално сходни.

Непостоянството и непредсказуемостта на родителите са едни от основните фактори за провала на промяната на поведението при тези деца.

Осигурете възрастен, който да следи за поведението на детето ви през целия ден. Тъй като тези деца са импулсивни, те се нуждаят от повече контрол в сравнение с връстниците си.

Следете детето си, когато то е с приятели. За децата с хиперкинетично разстройство спазването на социалните правила и овладяването на социални умения е задача с повишена трудност. Канете у дома само по едно или две деца едновременно. Наблюдавайте игрите им внимателно, награждавайте доброто поведение по време на игри. Не допускайте удряне, бутане, крещене във вашия дом.

Изградете рутина при подготовка на домашните работи и училищната подготовка. Изберете подходящо работно място за детето. Това място винаги трябва да е далече от странични стимули като хора, телевизия, компютър. Разделете подготовката за училище на по-малки части и правете чести почивки. Окуражавайте детето си, но бъдете настоятелни да напише домашните си.

Имайте реалистични очаквания за детето си. Родителските очаквания зависят от това какво те смятат за нормално за определената възраст. Децата с ХКР имат определени дефицити, които влияят върху себеконтрола, поведението и мисленето им. Напомняйте си тези факти, за да можете да окуражавате детето си да усвоява нови умения, тогава когато то е готово за това.

Предвиждайте проблемите. Добре е проблемните ситуации да се обмислят предварително. Нерядко разрушителното, несъдействащото и трудното поведение от страна на детето се проявява на обществени места. В такива ситуации родителите се чувстват притеснени, объркани и не успяват да се справят с проблема. По тези причини е необходимо възможните проблеми да бъдат предвидени и  да се обмислят добри начини за справяне, да се разработи план, който да се сподели с детето преди влизането в едно такова “рисково място” например голям магазин. Спрете на врата на сградата преди да влезете. Припомнете на детето две или три основни правила, които често се забравят от него. Помолете го да повтори тези правила. Припомнете какви награди може да заслужи, ако спазва правилата и се държи добре, не забравяйте да споменете и наказанието, което може да бъде използвано. Основа на ефективността е незабавния отговор и последствие при възникване на проблем.

Грижете се  за себе си. Да бъдеш добър родител не означава детето да доминира в живота ти. Ако са посрещнати вашите нужди, е по-лесно да бъдете търпеливи, постоянни и „на разположение” на детето си. В помощ може да се окаже и намирането на групи за взаимопомощ на родители с деца с ХКР.

Ключови стъпки на кратко:

  • приемете, че детето има дефицити, които се отразяват на импулсивния му контрол;
  • имайте реалистични очаквания за детето и за себе си като родител;
  • реагирайте бързо и с постоянство на лошото поведение;
  • редовно награждавайте и окуражавайте детето;

Разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност

Хиперкинетичното разстройство е едно от най-честите психични разстройства в детството. То се характеризира с несъответно високо за развитието на детето ниво на невнимание, активност и импулсивност. Децата с това разстройство имат подчертани трудности, проявяващи се в дома, в училище, с връстници. Честота на хиперкинетичното разстройство в училищна възраст (ХКР) е 1% . Пиковата възраст за изява е между 6 и 9 години, макар че симптомите могат да се наблюдават и преди 5-годишна възраст. При момчетата разстройството е от 3 до 5 пъти по-често в сравнение с момичетата.

 Характерни особености

A. Симптоми на нарушено внимание

  • Често не внимава за детайлите или прави грешки по невнимание при работа в училище или в друга дейност
  • Често има трудност с поддържането на вниманието при задачи или игрови дейности
  • Често изглежда, че не слуша, когато му се говори
  • Често не следва инструкциите и не успява да завърши училищната работа, домашните задължения или задълженията на работното място.
  • Често се затруднява да се организира за задачите и дейностите
  • Често избягва, не харесва или с нежелание се ангажира в задачи, изискващи продължително умствено усилие (като задачи в училище или домашни работи)
  • Често губи предмети, необходими за изпълнението на задачи или активности (например играчки, училищни пособия, моливи, книги)
  • Често се разсейва от странични незначителни стимули
  • Често забравя при ежедневните дейности

B. Симптоми на хиперактивност и импулсивност

Хиперактивност

  • Често шава с ръце или крака, или се движи на стола
  • Често става от мястото си в клас или в друга ситуация, в която се очаква да остане седнал
  • Често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които това е неподходящо
  • Често му е трудно да остане тихо или да се ангажира с дейности в свободното време
  • Често е в движение или сякаш е движен от мотор
  • Често говори прекалено

Импулсивност

  • Често бърза да отговори преди да е чул въпроса до края
  • Често трудно изчаква реда си
  • Често прекъсва другите или се натрапва (намесва се в разговори или игри)

Симптомите трябва да са налице в две или повече ситуации (например вкъщи и в училище) и поведението следва да повлиява значително функционирането на детето.

Генеза

Хиперкинетичното разстройство е невробиологично разстройство, което е мултифакториално обусловено. Роля играят множество средови, биологични и генетични фактори. При разстройството е установен значим генетичен компонент. Хиперкинетичното разстройство се свързва с неблагополучия във вътреутробното или ранното детско развитие. Обсъждат се средови фактори като пушене и консумация на алкохол по време на бременността, ниско телесно тегло, недоносеност и други.

При това разстройство се установяват нарушения в катехоламиновата невротрансмисия (преноса на допамин и норадреналин между невроните).

Ако вашето дете страда от това нарушение, трябва да знаете, че това е психично разстройство с реални невробиологични причини. То не се дължи на лошо възпитание.

Психиатричната оценка  включва:

  • събиране на данни за поведението на детето от поне 2 различни източника-например родители, учители 
  • интервю с детето и наблюдение на поведението му 
  • психологично изследване от клиничен психолог
  • оценка на семейните взаимоотношения и начина на живот на семейството
  • изследване на езиковото развитие (в някои случаи).

Трудности при диагнозата

За да разграничим нормалната детска палавост от проявите на хиперактивност и импулсивност, трябва да преценим дали тези прояви пречат на адаптацията към средата.

Важно е да се уточни дали тези характеристики са временни или постоянни, дали са налице само в определена ситуация (детска градина, училище, дом) или по-скоро са типични за детето и се наблюдават почти навсякъде. Нарушените взаимоотношения семейството или с връстниците могат за известен период са приличат на поведение типично за дете с ХКР без това е така.

Протичане на хиперкинетичното разстройство

До скоро се е смятало, че децата “израстват” хиперкинетичното разстройство (ХКР). През последните години тази оптимистична гледна точка е ревизирана. Съвременните проучвания показват възрастова трансформация на проблемите в юношеството и в зряла възраст и хронифициране. Изследванията показват, че повечето от децата с хиперкинетично разстройство продължават да покриват диагностичните критерии по време на юношеството, а не малка част от тях имат симптоми на разстройството дори и в зряла възраст.

Юношите с хиперкинетично разстройство по-често  имат училищни затруднения, антисоциално и криминално поведение, катастрофи с моторни превозни средства, депресивни и тревожни разстройства и пр.

Семействата на деца с хиперкинетично разстройство са с повишено равнище на стрес, с повишена депресивност, с по-чести брачни конфликти и с по-нисък професионален статус.

Някои възможни неблагоприятни последствия за индивидите с ХКР:

  • честа смяна на детски заведения или училища, отпадане от училище,  получаване на ниско образование
  • наличие на малък брой приятели или липса на такива
  • повишен медицински риск поради по-чести наранявания, счупвания, отравяния и др.
  • повишена честота на участие в пътно-транспортни произшествия
  • по-честа злоупотреба със забранени субстанции.

Терапия

Терапевтичните стратегии с доказана ефективност при хиперкинетичното разстройство включват:

  • информиране на семейството и обучение
  • родителски тренинг за справяне
  • поведенчески интервенции в детските градини и в училище
  • обучение и поведенческа терапия с проблемното дете
  • тренинг на детето за развитие на социални умения
  • адаптиране на обучителните програми и училищна среда
  • обучение на учителите за същността на разстройството
  • медикаментозно лечение под лекарски контрол.

Поведенческата терапия се препоръчва да започне от рано. При нея родителите се учат на позитивна комуникация с детето, на активно слушане, описание на емоциите, на умения за подкрепа и затвърждаване на желаното поведение у детето,  за създаване на стабилност, ясна структура в ежедневието, на постоянство в дисциплинирането, даване на ефективни инструкции.

От медикаментозната терапия психостимулантите са средство на първи избор за лечение на ХКР. Около 70 % от децата с ХКР се повлияват при лечение с тях. Те са сред най-ефективните средства за лечение на РДВХ.

Атомоксетин е ефективна и безопасна алтернатива за лечение на ХКР. Използва се при деца над 6 години, при юноши и при възрастните с ХКР.